РЕВЮТО МИ ЗА THE ENDLESS RIVER НА PINK FLOYD

Осъзнавайки шанса да опиша впечатленията от последния албум в дискографията на любимата ми група и ограничеността на изказа ми, ще нахвърля собствените ми интерпретации за The Endless River.  

Абстрактен, откъсъчен, експериментален, инструментален, еклектичен, незавършен...



Започвам с обложката на албума. В традиционния сюрреалистичен стил на покойния Сторм Торгенсон от дизайнерския колектив Hipgnosis. 18 годишния египтянин Ахмед Елдин е дизайнерът. Hipgnosis след проучване се били спряли на неговата творба. Тук е мястото да спомена, че Пинк Флойд нямаше да са .... това, което са, без свръхпрофесиалния екип около групата. Сюрреалистичните картини, прожекции на Сторм Торгенсон кореспондират с атмосферата на неземния звук. Да не забравяме върховите сценични постижения на също покойния Марк Фишер, чрез които Pink Floyd се превръщат в концертен доминант. А за анимациите на Джералд Скарф, звукозаписните постижения (например стадионен съруанд звук по концертите)... 

The Endless River е в памет на Richard Wright. Струва ми се, че един от търсените ефекти е албумът да е събирателен за групата. Чувам моменти от всички епохи на Pink Floyd. А подобно твърдение не бих го отнесъл за A Momentary Lapse Of Reason и The Division Bell. В албума има двама вокалисти: Стивън Хокинг (да, онзи, за когото си мислите) и Дейвид Гилмор. Разделили са си по една композиция Talkin' Hawkin' и Louder Than Words. Всичко друго са инструментални пасажи. Да сме наясно в The Endless River няма бисери като от двата предходни албума като High Hopes, Keep Talking, On The Turning Away или Learning to Fly. Разделен е на 4 части и напомня за добрите стари времена на прогресив рока като търсена структура. Друг е въпросът, че не го намирам за концептуален, а дали Пинк Флойд са прогресив е още по-друг въпрос. 

The Endless River е странна смесица от спейс, ембиънт и мелодичния дейвидгилморски рок. Вероятно не би се харесало на почитателите на по-хитово ориентирания репортоар на Пинк Флойд. На мен обаче ми е различен и интересен. Доволен съм, че Louder Than Words не е доминиращата стилово композиция, а е по-скоро част от целия незавършен пейзаж.

Липсата на единна концепция, липсата на дълбочина, клишираната лирика на Louder than Words са осезаеми показатели за липсата на Роджър Уотърс. От друга страна откъсъчният подход на The Endless River хем да е обобщаващ, но в същото време с отворен край, да се лее в безкрайната река, придава частична завършеност. Уважам решението на Дейвид Гилмор и Ник Мейсън да издадат албума. The Endless River не остава категорично заключение в стил "това беше". Албумът не отговаря на въпроса: "Защо създадоха албума"? А напротив полетът на въображението и интерпретациите се развихрят, както подобава за всяко велико изкуство.

Части от кои композиции асоциирам в The Endless River?

Имаме затворен цикъл. Началните ноти от първата песен Things Left Unsaid се преливат в завършека на последната Louder Than Words. Невъзможността за комуникация е сред основните загатнати теми в албума подобно като в The Division Bell. The Endless River би звучал по-целанасочен ако бе намален с 1/3 като дължина.

Things Left Unsaid - откриваща композиция като от предходните два албума
It's What We Do - Shine On You Crazy Diamond, Welcome To The Machine и Marooned
Ebb And Flow - Coming Back To Life
Sum - One Of These Days
Skins - абстрактно в стилистиката на Ummagumma
Unsung - подобно на горната песен
Anisina - Comfortably Numb, саксофон като от Red Sky At Night, а не от Us And Them  
The Lost Art of Conversation - Signs Of Life
On Noodle Street - чилаут, напомня на Twin Peaks
Night Light - започва да доскучава като горните две
Allons - Y - Run Like Hell
Autumn 68 -  Орган като в A Saucerful of Secrets с лек китарен нюанс. Изненадата в албума.
Allons - Y (2) - продължение на Run Like Hell
Talkin' Hawkin' - A Great Day for Freedom + Стивън Хокинг, не звучи като продължение на Keep Talking
Calling - звучи като от A Momentary Lapse Of Reason
Eyes to Pearls - Set The Controls For The Heart Of The Sun
Surfacing - Poles Apart
Louder Than Words - камбанния звън от High Hopes + On An Island. 

Можеше да мине и без камбаните, но защо са включени? Tърсена e умишлено препратка с High Hopes. Прозаичната причина е заради заглавието на албума. Последните два албума на Pink Floyd: The Division Bell и The Endless River са озаглавени от великолепната лирика на High Hopes. Но има и по-невидими следи. И в двете композиции се усеща носталгията, изгубеното детство, равносмекта от минали времена. Неудовлетвореността от курса на живота, но пък така трябва да бъде. Животът е река с начало и край. Независимо от нашите усилия е процес, който е бил и ще бъде вечен. Вечен като безкрайната река.

The Water flowing
The Endless River
Forever and ever

За да тече във вечността безкрайната река, нека си припoмним мисълта на Гьоте: "Музиката започва от там, където свършват думите"!

ЗЛАТНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА РОК МУЗИКА

80-те години са златното десетилетие на българската рок музика. Всички водещи групи се утвърждават и на година излиза поне по един силен албум/сингъл. В класацията ми ще акцентирам върху стиловото разнообразие и новаторството

1980 е годината на Щурците. XX Век е първият от поредицата им страхотни албуми през 80-те, който ги превъща в група с толкова значима следа. Избирам "Среща" не защото е известна, а заради въздействието й и да си го кажем един от бисерите сред поп-рок баладите.

http://www.youtube.com/watch?v=BB-OahK3d4k

1981 е годината на Диана Експрес. Макар и в групата да преминават популярни вокалисти за времето си като Личо Стоунса, Чочо Владовски, Васил Найденов, Георги Станчев, с Илия Ангелов записват "Молитва за дъжд" - нестандартна и не толкова популярна композиция с лек нюанс на 70-ко дийппърпълско звучене. Тоз орган, иновативен инструмент за нашите ширини дотогава, заедно с превъзходното пеене е солта и пипера, а и няма как да подмина стилната обложка.

http://www.youtube.com/watch?v=qADV0ON7v4w

1982 е по-оспорвана година между Тангра и Щурците. Първите със запевните си поп-рок хитове от албума звучат модерно за времето си, но не представят нещо новаторско в музиката си. Вторите обаче го правят като втърдяват стила и създават един от прототипите с хард и хеви звучене в българския рок. "Вкусът на времето" е двоен албум, а едноименната песен със седемдесетарския си хард рок риф съчетан с клавир отново ни представя тенденция за музика от предходното десетилетие. Ще трябва да настъпи лято господне 83, когато една друга група еволюира в тенденция с европейската музика, а дотогава.

http://www.youtube.com/watch?v=1H64I6OjqWY

1983 е годината на албум, който:
- рисува картини;
- провокира асоциативно мислене;
- дава свобода на въображението;
- поражда объркващи емоции;
- съчетава прогресив рок с джаз, фънк, соло на цигулка, хард рок елементи и всичко това в хармония с атмосферичния звук на синтезатора.

Албумът "След десет години" на ФСБ е един от първите случаи на концептуален албум в българската музика. Песните не са наредени просто "ей така", а е търсена сюжетна линия. Откриващата е "Пак ще се прегърнем", в средата на албума ще се срещнем "След 10 години", а в края на албума с края на човешкия живот носталгичното е изпято "късно, късно те срещнах аз" в "Епизод от романтичен филм". Последният албум в оригиналния състав на групата и личният ми фаворит за най-добър български рок албум създаван някога.

А "Пак ще се прегърнем" е композиция, която няма нужда от представяне, просто затворете очи, а от 2.40 минута синтезатора и китарата пакостят здраво. Пакостят, като вдигат високо летвата, защото дотогава и след това такова соло в българската рок музика не е имало.

http://www.youtube.com/watch?v=1NolaQNK3XI

1984 е годината, когато за пръв път се осъществява стадионен концерт на българска група пред 15 000 души. "Зимна къща" е композиция:
- изваяна с най-богата звукова палитра, до която музиката на ФСБ се е докосвала;
- трудна за описание, оприличавана на чил аут с етно мотиви (стил популярен от 90-те нататък, песен изпреварила времето си);
- експериментална по своя характер;
- в случай, че я слушате отпуснати на мека мебел е възможен "ефектът на потъването" да е двойнствен (физически и духовен) в съвзвучие с дълбините, до които достига.

С албума "VI" ФСБ навлизат в златните си години, експериментаторският дух не ги напуска, а богаството на звуковата картина още повече се разширява.

http://www.youtube.com/watch?v=KljYQz6QLrU

1985 е годината, когато излиза албумът на Щурците "Конникът". Хард-рок и мелодик-рок ориентиран, според мен тяхната най-добра творба. "Хамлет" я избирам не само защото е любимата ми тяхна песен, а и заради прекрасната лирика с универсални послания, валидни за всеки времеви период. 

О, все още крачи Хамлет в мрака,
трепери от студа среднощен,
по дънки и със тънко яке
той чака своя знак все още.

Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде -
средновековно невъзможен...

http://www.youtube.com/watch?v=vcEDmwFA6vk

1986 е годината на Тангра. Група извървяла пътя от хард рок през мелодик рок до първата утвърдила се ню-уейв българска група. Тангра имат два албума, а безпрецедентния завой от първия албум 82 до втория 86 е много рязък. Стигало се и до крайности на концертите им от страна на публиката, която иска Чочо Владовски да пее "Нашият град" или "Богатство", а на практика на сцената свирят хора облечени в странни шарени дрехи, клатушкащи се в ню-уейв стилистиката с непознатия тогава Стенли, пеещ съвременна музика от британската сцена от 80-те години. Комунистите им лепват определението "неофашисти". Вторият случай за родна група, която стилово се стреми и успява да звучи осемдесетарски. Тангра ІІ повлиява по-късно на Ревю, Нова Генерация, Клас и до ден днешен звучи интересно, различно и една от творбите, които изпревариха времето си. Макар да има сериозна конкуренция като "До последен дъх", "Бъди какъвто си", "Жулиета", изборът ми е "Оловният войник".

http://www.youtube.com/watch?v=bq_Kz31pZ7k

1987 е годината на издаването на албума "Обичам те дотук", в който експериментаторският дух на ФСБ добива нови измерения. "Гара разделна" е поп песен със синтезатори и компютърно програмирани барабани, накратко синтпоп. Синтезът между електрониката и рокът в целия албум плюс обичайното високо ниво на студийния запис преoткриват нови хоризонти на изразяване от формацията. А в "Гара рзделна" аз лично за пръв път чувам българска група да звучи като Depeche Mode, Duran Duran, Tears for Fears, което го отдавам на еволюцията на звука, извличането и приложението му. А това е най-силната черта на ФСБ, толкова нестандартна група и същевременно с най-високите звукови стандарти (студийно и на живо). Личното ми субективно мнение е, че не се е раждала по-велика група или музикален артист в България.

http://music.fsb.bg/track/station-of-parting

1989 година ще бъде представена от 2 песни. 1988 година я пропускам не защото няма достойни кандидати, а защото 1989 е (р)еволюционна не само в политически, но и в музикален аспект. Всички досега споменати от мен групи преустановяват дейност/разпадат се в края на 80-те и новите "цветя от края на 80-те" излизат на преден план. Необяснимо струпване от разнородни групи, каквото преди и след 1989 година не е имало. В по тежкия бранш Ахат и Ера; в ню-уейва Ревю, Клас; дарк-уейв Нова Генерация издават албуми; ФСБ създават сингъла "Високо". Има и други групи, които умишлено или не няма да ги спомена. 

Често срещано в дългосрочното изкуството (това, което те вдъхновява десетилетия, столетия след създаването си) е да бъде породено от депресивни, сюрреалистични, налудничави чувства и идеи. И обратното е с еднодневките, които се характеризират с позитивното, безгрижното и "пластмасово" настроение, което струи от тях. Случаят с Нова Генерация е от първите: артистична (не заради дрехите, прическите), поетична (заради талантът на Димитър Воев, сливане на музика и поезия), алтернативна (да се разбира различна), самобитна, чупят музикалния шаблон. И мракът,тъмнината, недоизказваните емоции в човешката душа.

Ковачът ми кове кръвта,
която ще ти дам.
Освободени от срама
ще стигнеме до там,
където заедно с вълка
ще търсим във степта
един изпълнен с тръни път,
лишен от суета.
Безидейна суета -
рамка златна, на врата.

http://www.youtube.com/watch?v=6HW-VRVJUNs

Златното десетилетие на българската рок музика го приключвам с неочаквано превърнала се песен-емблема, която няма как да не спомена. Рок радио "Тангра" през 2000 година и радио Star Fm през 2009 година след допитвания до слушателите достигат до един и същ хомогенен резултат за българска рок песен номер едно на 20 век. 

"Черната овца" от албума "Походът" на Ахат е класическа хард енд хеви песен, текстът и музиката са на Божидар Главев - понастоящем свещеник в Бургаска област, а Звезди "кърти мивки". "Черната овца" нямаше да е същата песен без мощния му и епичен глас. Доказателства? 

http://www.youtube.com/watch?v=DUlwXAjbd2k

БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕДИ В РИМ

Рим! В твоите руини страховити
историята ти прочетох пак;
отлитна ми духът с криле разкрити
на вековете в непрогледний мрак.

Видях те смел избраник на съдбата,
видях, опит от светлий си завет,
кат вихър как унесе те мечтата,
видях те тържествующ в целий свет.

Константин Величков, стихотворението "Рим"

Гробът на свети Константин-Кирил Философ в църквата Сан Клементе.

В някогашния манастир Санта Праседе са живяли св. св. Кирил и Методий. Последната порта в левия кораб на днешната църква е монашеската килия. В нея Константин-Кирил е прекарал последните мигове от живота си.

В непосредствена близост до Санта Праседе е Санта Мария Маджоре. През 868 г. в нея за първи път са били осветени славянските православни книги. А старославянският език е обявен за литургичен заедно с гръцкия и латинския. В първия параклис, вдясно след входа, са поставени паметни плочи от признателните държави. Посветени са на светите Солунските братя. Една от тях е българска. 


На 6 май 1651 година в Рим излиза първата печатна книга (молитвеник) на новобългарски език "Абагар" на Филип Станиславов - български католически епископ. Запазени са 8 екземпляра, като в България е само един в Националната библиотека.

Бюстът на Капитан Петко Войвода на хълма Джаниколо.

В близост до паметника има паметна плоча, на която е написано: "В памет на българите-гарибалдийци, които със себеотрицание и героизъм се биха за свободата, единението и независимостта на Италия. От признателна Италия."

Паметникът на Иван Вазов на площад "Торвалдсен", открит 2010 година. Разположен е до Музея за модерно изкуство в края на вила Боргезе.

 




Ъгълът на улиците Boncompagni и Puglie. Мястото, където Пенчо Славейков е живял в Рим. 
В църквата Сант Андреа деле Фрате са тленните останки на Петър Парчевич. Той е бил високопоставен католически архиепископ и оглавявал дипломатическите мисии срещу поробените балкански народи. Идеите на Парчевич представляват началото на българското национално Възраждане. Паметната плоча е по случай 300 години от неговата смърт.

Асен Пейков извайва скулптури на папа Павел VI, Джина Лолобриджида, Кенеди, София Лорен, Ава Гарднър. Личен и много близък приятел с маестро Федерико Фелини. Ателието му е било на артистичната виа Маргута 54.

По инициатива на римската община след смъртта му кръщават на негово име малък площад. Разположен срещу Колизея. 

Статуята на Леонардо да Винчи на летище "Фиумичино". Изваяна е от Асен Пейков.

Барелефът на бившия собственик на най-старото и знаменито кафене в града "Греко". Творбата е на Асен Пейков. Има и още един портрет на българина в "Греко", но няма снимков материал.

 


В църквата Сан Лоренцо ин Пишибус, много близо до "Свети Петър", се помещава българското училище "Асен и Илия Пейкови"

В лявата църква: Santa Maria in Montesanto на Piazza del Popolo, всяка последна неделя от октомври до юли се провежда литургия. Посветена е на всички хора на изкуството, оставили вечна следа в културния слой на Вечния град. Асен Пейков е единственият българин, чието име се споменава. 

През 2008 година брат му, художникът Илия Пейков, също е удостоен с площад на негово име в Рим. В покрайнините на града до околовръстното. 

Сан Бартоломео е църквата на остров Тибър. В нея има капела "Новите мъченици на комунизма". Специално място е отделено на убити български католически свещеници след Втората световна война.


Христо Явашев - Кристо в Музея за модерно изкуство.

На 30 август 1987 година Стефка Костадинова поставя недостижимия все още световен рекорд от 209 см. на Олимпийския стадион в Рим.

Северно от комплекса на via Madonna di Campiglio 6, през 1976 година, оперният колос Борис Христов дарява безвъзмездно вилата си в Рим на България. За обучение на млади български оперни певци. Днес е български културен институт.

Знаете вероятно. След драми, църквата "Викентий и Анастазий" до фонтана ди Треви вече не е "българска". Светият Престол ни предостави друга църква. И тя е Сан Паоло ала Регола, между Кампо деи Фиори и еврейското гето. Чудесно разположение.

А на хълма Авентин може да прочетем...

Кат гледам твоите палати вети,

о, вечний Рим, и твоя Ватикан
велик, създание на вековете,
и Колизея - рухнал истукан

на силата, де плачат ветровете,

и Тибъра, и твоя разкопан
скелет, и славата, и праховете
на старий мир, на тоз изчезнал блян,

аз диря с поглед Цезаря и Брута,
или Корнелйя, римлянка прочута,
или Хорацйя - песник увенчан.

Напразно тез велики сенки гона:
весталките ми сиигат от балкона
и жрецът поздравлява ме пиян.

Иван Вазов, сонета "Рим"


Roma Caput Mundi 1 част

Roma Caput Mundi 2 част

Roma Caput Mundi 3 част

СИКСТИНСКАТА КАПЕЛА В РОК МУЗИКАТА - СТЕНАТА НА РОДЖЪР УОТЪРС

Два месеца след зрелищния спектакъл (нарочно използвам тази дума, а не концерт) в София реших, че е време да споделя мнението ми защо пък точно в съвременната концертна версия на "Стената" може да бъде търсена аналогия с Микеланджеловия шедьовър. 

Накратко кои са общите черти във великите произведения на изкуството?
- породени са от депресивни чувства на творците, а не от ширещ се позитивизъм; 
Консуматорското общество всеки ден ни вменява, че бодрият дух, усмивката и положителните емоции са носителите на просперитета. Възможно е в материалния свят, но уви не и за състоянието на духа. 

- многопластие като изразни средства;
С други думи, достигане на дълбочина за интерпретация, но пък за това се изисква умствен капацитет, въображение и познания.

- влияние; 
Как творбата е повлияла в развитието на стила и как е вдъхновила хората.

- новаторство;
Дали се отнася за иновационен подход в представяне на идеята, еволюционен технически аспект или оригиналност спрямо конкурентите.

- безкомпромисност относно качество;

- детайлност;
Детайлите са показателни в много сфери, включително и в изкуството.

Според мен всяка една от горепосочените черти може да бъдат намерени в "Стената" на Роджър Уотърс. Възможно е и други критерии да бъдат изброени. Сравнявам конщуствено със Сикстинската капела, защото е епохален шедьовър сред визуалното изкуство, каквото е съвременната версия на "Стената" сред рок концертите. Ще пропусна изброяването на фактологията защо, как и по какъв повод е създадена творбата на Уотърс. Концертът в София беше третото ми посещение на турнето и за разлика от предните два в Загреб и Атина, състояли се в зали, стадионната версия е още по-изкъртваща. ТУК може да прочетете и видите снимки от "Стената" в края на 2 страница на описанието ми за Загреб и Плитвички езера.

Всеки един елемент от шоуто е обмислен. Като се започне от песните, които звучат на запис преди началото и встъпителното интро от филма "Спартак" на Стенли Кубрик. 

Перфекционизмът в детайлите е смайващ, предвид мащаба. Например, в униформите с чуковете.

След гръмкото начало с "In the Flesh?" чуваме бебешкия плач и навлизаме в историята на албума. Стотиците изображения във формата на тухли на загинали хора във военни конфликти по време на песента "Thin Ice" са основен акцент в спектакъла. Първият кадър е на баща му.

Някъде в края на песента още първия път като преживях "The Wall" ми стана ясно, че присъствам на най-добрия концерт, който съм посещавал. Съвършенството на "Стената" е обсебващо.

И ако визуализацията ме остави вцепенен, какво да кажа за по-важното - звука. Потърсих информация по въпроса и установих, че единствено Pink Floyd от големите концентриращи банди използват съраунд системата. Технологичната иновация в записите им, както и в концертите им още от 70-те ги изстрелва в различна орбита и доминант сред стадионните групи. За разлика от стандартните рок шоута, където преобладава купонджийското настроение с пеене и подксачане, "Стената" е с по-философски и съзерцателен характер. Освен на "Another Brick in the Wall" публиката като цяло е вяла, на моменти я оприличавам на театрална атмосферата.

"Страхът изгражда стени" е посланието при появата на децата по време на припева на "Another Brick in the Wall Part 2." По същото време започва изграждането тухла по тухла на недоизградения участък на стената до края на първата част от спектакъла.

"Стената" е посветена на обикновен човек, застрелян от английската полиция, мислейки го за терорист. Макар свръхзрелищната и високотехнологична коцепция да завладява сетивата ти, в основата му стои един артист, който и на 70 години продължава да се трогва, и негодува срещу несправедливостта, консуматорския манталитет, продуктовото робство в обществото.

Освен балансирания и кристален звук, който и до ден днешен ме поставя в размисли как е възможно да бъде постигнат, плътността и всевъзможните звукови ефекти от картечници, чупещо се стъкло, прелитащ самолет, хеликоптери, преминаващи коли, линейки, птички, и какво ли още не, те оставят с увиснало чене. И цялото аудио-визуално пиршество се контролира от сложен механизъм, в който музикантите трябва да изсвирят парчетата на секундата, за да не се случи разминаване с картината по стената.

По време на "Mother" на стената беше изписано "Оставка" в отговор на въпроса на Уотърс дали да вярва на правителството. Кибиците дошли на "Стената" бяха ощастливени, други - недоволни, а за мен лично е толкова незначителен момент от цялата монументалност, че за пореден път се убеждавам в кенефния произход на част от медиите, според които това било основното послание. 

Корпоративната и религиозна доминация ни бомбардираше в прекрасната анимация в "Goodbye Blue Sky."

Любимият ми епизод от първата част на шоуто е при появата на цветята. Страховит момент, който напомня за филма на Алън Паркър, посветен на "Стената". Вдъхновяващата анимация от "Empty Spaces" ни връща 30 години назад и е един от малкото моменти, който не е представен с по-съвременна визуализация. Отчуждението и депресията в лирическия герой избухва във въпроса: "Как ли трябва да завърша стената?"

Множество визуални средства се преплитат в "Стената": куклен театър, мюзикъл, театър, документални кадри, анимации, триизмерни образи.

Към края на първата част стената е почти завършена с размери около 150 метра широчина на близо 12 метра височина. В "Another Brick in the Wall Part 3" най-голямата създавана концертна прожекционна повърхност някога достига размерите си от близо два декара. А ефектът "Уаууу" е стъписващ и въодушевляващ сред публиката при начупващия се екран, в който за миг се прокрадва реч на Барак Обама. Политическият контекст е явно застъпен.

Втората част на "Стената" започва с една от най-харесваните песни сред феновете на Пинк Флойд "Hey You." В "Nobody Home" Роджър е седнал във вградената хотелска стая. Темата за отчуждението и изолираността е основополагаща. 

Войната през погледа на детските очи

Кулминацията! Сътворението. Магия. Шедьовър.

"Comfortably Numb" е връхната точка в концертните изпълнения на Пинк Флойд. Макар липсата на Дейвид Гилмор в прочутото соло да е осезаема, Роджър Уотърс и екипът му са се постарали изригването да е невъобразимо за сетивата. Най-потресаващият момент и бих казал най-висша форма на изкуство. 

Затъмнението е любима изразна концепция на Уотърс още от "Dark Side of the Moon."

След "Comfortably Numb" лирическият герой Пинк претърпява трансформация в диктатор в резултат от изолираността и емоционалната ампутираност. Шоуто трябва да продължи, нали?

Докато Роджър разстрелва публиката, над нас черния, зъл глиган се рее свободно преди да бъде безпощадно разкъсан.

Греховна е гадината. Носи белезите на консуматорското и религиозно подтисничество, следователно е редно да бъде разпердошинена."Всичко ще се оправи, просто продължавайте да консумирате."

Триизмерните прожекции на "Run Like Hell" са високотехнологичната кулминация, съчетани с ритмичното пляскане на публиката насърчавана от Уотърс. Роджър ни казва да го последваме, щом има параноици сред публиката. Интелигентно поднесен сарказъм за овчедушието.

В интервюта Уотърс споменава за проблемите в комуникацията между хората и тяхната емоционална изолация. Чрез бясната консуматорска истерия в продукти като айфоните, той разкрива неодобрението си и нещо повече с виден сарказъм са преплетени редица изображения в целия спектакъл със слушалки в ушите и послание започващо с "I ......" Роджър не поучава и разказва. Той дискретно разкрива идеите си, но как вече ги интерпретират хората е сложно да бъде отговорено.

Не е подминат заснетият трагичен удар срещу цивилни граждани в Багдад

В "Waiting for the Worms" основният символ в спектакъла безмилостните червено-черни чукове, с които всъщност започва концерта, маршируват в прерисуваната анимационна версия на Джералд Скарф. Познатите ни диктатури през 20 век заради сходството в цветовете, в общочовешки аспект: жестокостта, разрушението, потисничеството са сред общоприетите интерпретации. Според Микеланджело Антониони "филмът не трябва да свършва с надписа край, той трябва да продължава в зрителя, неговият истински герой". 

В последната композиция "The Trial", позната ни от филма "Стената", се разиграва съдебен процес, в който дейно участие взимат учителя, съпругата и майката.

Макар военният, корпоративният и религиозният акцент да е преобладаващ в съвременната версия на "Стената", зрелищният спектакъл завършва с концептуалния финал от албума с тематиката за изолираността и отчуждението. 

Съдията произнася присъдата: "Съборете шибаната стена!"

Съкрушителният финал използва класическата театрална концепция на Аристотел за катарзиса. След разрушението на стената, лирическият герой се пречиства и възстановеното желание за живот е представено чрез чистотата и емоционалността на децата.

Остава отворен отговорът на въпроса защо след всеки концерт от турнето се чува на запис "Мистерията на българските гласове."

"Стената" на Роджър Уотърс отговаря на екзистенциалния въпрос на Пазолини във филма му "Декамерон:" "Защо трябва да творим изкуство в живота, след като мечтите ни са по–сладки от него!"