Осъзнавайки шанса да опиша впечатленията от последния албум в дискографията на любимата ми група и ограничеността на изказа ми, ще нахвърля собствените ми интерпретации за The Endless River.
Абстрактен, откъсъчен, експериментален, инструментален, еклектичен, незавършен...
Започвам с обложката на албума. В традиционния сюрреалистичен стил на покойния Сторм Торгенсон от дизайнерския колектив Hipgnosis. 18 годишния египтянин Ахмед Елдин е дизайнерът. Hipgnosis след проучване се били спряли на неговата творба. Тук е мястото да спомена, че Пинк Флойд нямаше да са .... това, което са, без свръхпрофесиалния екип около групата. Сюрреалистичните картини, прожекции на Сторм Торгенсон кореспондират с атмосферата на неземния звук. Да не забравяме върховите сценични постижения на също покойния Марк Фишер, чрез които Pink Floyd се превръщат в концертен доминант. А за анимациите на Джералд Скарф, звукозаписните постижения (например стадионен съруанд звук по концертите)...
The Endless River е в памет на Richard Wright. Струва ми се, че един от търсените ефекти е албумът да е събирателен за групата. Чувам моменти от всички епохи на Pink Floyd. А подобно твърдение не бих го отнесъл за A Momentary Lapse Of Reason и The Division Bell. В албума има двама вокалисти: Стивън Хокинг (да, онзи, за когото си мислите) и Дейвид Гилмор. Разделили са си по една композиция Talkin' Hawkin' и Louder Than Words. Всичко друго са инструментални пасажи. Да сме наясно в The Endless River няма бисери като от двата предходни албума като High Hopes, Keep Talking, On The Turning Away или Learning to Fly. Разделен е на 4 части и напомня за добрите стари времена на прогресив рока като търсена структура. Друг е въпросът, че не го намирам за концептуален, а дали Пинк Флойд са прогресив е още по-друг въпрос.
The Endless River е странна смесица от спейс, ембиънт и мелодичния дейвидгилморски рок. Вероятно не би се харесало на почитателите на по-хитово ориентирания репортоар на Пинк Флойд. На мен обаче ми е различен и интересен. Доволен съм, че Louder Than Words не е доминиращата стилово композиция, а е по-скоро част от целия незавършен пейзаж.
Липсата на единна концепция, липсата на дълбочина, клишираната лирика на Louder than Words са осезаеми показатели за липсата на Роджър Уотърс. От друга страна откъсъчният подход на The Endless River хем да е обобщаващ, но в същото време с отворен край, да се лее в безкрайната река, придава частична завършеност. Уважам решението на Дейвид Гилмор и Ник Мейсън да издадат албума. The Endless River не остава категорично заключение в стил "това беше". Албумът не отговаря на въпроса: "Защо създадоха албума"? А напротив полетът на въображението и интерпретациите се развихрят, както подобава за всяко велико изкуство.
Имаме затворен цикъл. Началните ноти от първата песен Things Left Unsaid се преливат в завършека на последната Louder Than Words. Невъзможността за комуникация е сред основните загатнати теми в албума подобно като в The Division Bell. The Endless River би звучал по-целанасочен ако бе намален с 1/3 като дължина.
Things Left Unsaid - откриваща композиция като от предходните два албума
It's What We Do - Shine On You Crazy Diamond, Welcome To The Machine и Marooned
Ebb And Flow - Coming Back To Life
Sum - One Of These Days
Skins - абстрактно в стилистиката на Ummagumma
Unsung - подобно на горната песен
Anisina - Comfortably Numb, саксофон като от Red Sky At Night, а не от Us And Them
The Lost Art of Conversation - Signs Of Life
On Noodle Street - чилаут, напомня на Twin Peaks
Night Light - започва да доскучава като горните две
Allons - Y - Run Like Hell
Autumn 68 - Орган като в A Saucerful of Secrets с лек китарен нюанс. Изненадата в албума.
Allons - Y (2) - продължение на Run Like Hell
Talkin' Hawkin' - A Great Day for Freedom + Стивън Хокинг, не звучи като продължение на Keep Talking
Calling - звучи като от A Momentary Lapse Of Reason
Eyes to Pearls - Set The Controls For The Heart Of The Sun
Surfacing - Poles Apart
Louder Than Words - камбанния звън от High Hopes + On An Island.
Можеше да мине и без камбаните, но защо са включени? Tърсена e умишлено препратка с High Hopes. Прозаичната причина е заради заглавието на албума. Последните два албума на Pink Floyd: The Division Bell и The Endless River са озаглавени от великолепната лирика на High Hopes. Но има и по-невидими следи. И в двете композиции се усеща носталгията, изгубеното детство, равносмекта от минали времена. Неудовлетвореността от курса на живота, но пък така трябва да бъде. Животът е река с начало и край. Независимо от нашите усилия е процес, който е бил и ще бъде вечен. Вечен като безкрайната река.
The Water flowing
The Endless River
Forever and ever
За да тече във вечността безкрайната река, нека си припoмним мисълта на Гьоте: "Музиката започва от там, където свършват думите"!
Няма коментари :
Публикуване на коментар