20.08.2015 г.

МОДЕНА


Журналистът Лиуджи Барцини в книгата си "Италианците" споделя, че изкуството да се покажеш богат е придобило съвършенство в малки градове като Модена. Обичат да се величаят с гигантски дворци, просторни църкви и държавни опери, ослепително непропорционални на размера им.

Уханието на Емилия-Романя е осезаемо в Модена чрез най-отличителния архитектурен елемент за региона: аркадите.





В Италия да паркираш в скулптурна обстановка не е сред изненадите.
Aх, Модена, ти с този колорит!







Даже фасонът в произволно кафене е закътан фаворит.

А взирайки се в пасажа през камбанарията на Duomo di Modena,






да не изпуснем античния озъбен лъв на главния вход - средновековната идея за доминантност е агресивно съпроводена.
Коя е фамилията? Подходящ въпрос за градовете в Северна Италия. 

Резиденцията на фамилията Есте е повече от огромна, да речем колосална. Трудна е задачата да бъде обхваната в един кадър.






Piazza Roma е площадът пред Палацо Дукале - официалното наименование на някогашното седалище. Иновативните "сухи фонтани", които стават все по-масови в XXI век, разведряват, но и забавляват. За радост най-вече на децата.



















През 1598 г. папата присъединява Ферара към Папската държава и съответно фамилия Есте е принудена да смени местонахождението. Палацо Дукале, построен XVII век, съотвества на тогавашните архитектурни тенденции: да бъде барок. Днес е Военна академия.











Може да се отбием в херцогската градина Естенсе в съседство.
Не се знае с точност датата на възникване на Модена, но се предполага, че е някъде през първото хилядолетие Пр. Хр. Римлянините преустройват селището в колонията Мутина през 183 г. Пр. Хр. Приблизително по същото време е изградена и Виа Емилия - първопричината за съществуването на Модена.







На фона на пъстрите фасади островърхата романска кула на Дуомото невъздържано белее.

Но кое на Piazza Grande ще надделее? Мащабът на площада, Дуомото с обаянието си или архитектурния ансамбъл?

Традиционният отговор би следвал, че всичко е възхитително. Да, така е. Юнеско припознава катедралата, кулата и площада за световно културно наследство. Само че и без становището на културната институция, може да стигнем до това заключение. Ето защо...

Катедралата или Дуомото на Модена е шедьовър на италианската романска архитектура. Тържествено осветена е през 1184 г. Кулата Ghirlandina е пет години по-рано вдигната. От фактите следва, че имаме архитектурно единен комплекс, който за щастие не е видоизменян през столетията. Рядко срещано едностилие, включително и интериора, за най-значимото градско здание в католическа Италия.

Всъщност две църкви са предшествали сегашната катедрала. С откритието на останките на патрона и епископ на града свети Дже(и)миняно се взело решение да бъде новоизградена главната църква. Едноименният град в Тоскана, както се досещате вероятно, също е наименован на светеца. Криптата е пленителна и в нея е гробът на Джеминяно.

Траурната церемония по погребението на родения в Модена Лучано Павароти се е състояла в Дуомото.

Ослепителни мозайки, наподобяващи равенските, може да видим в абсидата. Всъщност обаче са... фрески от XIX век. Но признавам, че толкова ме заблудиха, че започнах да се чудя защо няма никаква информация за мозайките в Модена. А то какво се оказа? Но ефектът е поразителен и навярно други заблудени душици също ще се "хванат в капана".










Има няколко входа, тържествено наречени порти. Кралската / Porta Reggia с какво друго ако не с лъвове би била декорирана. Канон в Емилия-Романя е гривестите да са пазачи на градската катедрала. Само в Дуомото в Модена са поне десетина.
Лъвът е универсален култ и най-предпочитаното животно в хералдиката. Християнската догма не позволява да има по-висше същество от човека. Затова традиционно лъвовете подкрепят колонадата. По църквите обезателно са величествени, свирепи и всяват страх.

Кметството с часовниковата кула на заден план.
Женска фигура от средновековието, наречена La Statua della Bonissima, е разположена ъглово на сградата на кмета. Поставена е в знак за почтеност в търговията.






Изкуството е най-голямото завещание, което е дала Италия на човечеството. Градове като Модена потвърждават тезата. Галерия Естенсе е колекция на Есте с много сериозни имена.
Най-популярното произведение на изкуството е мраморен бюст на Франческо д'Есте, скулптура на Бернини. 
Кореджо - главното действащо лице в Парма. В следващата статия по-подробно ще видим как е пакостил по купола на катедралата.
Както стана дума вече, лъвът може да изскочи под път и над път в Модена. Изолирал се е във вътрешния двор на галерия Естенсе.
Фонтанът на двете реки датира от модернизма. Намира се в периферията на историческия център. Разбира се, грандомански. 
Мъжката и женската фигура символизират две реки недалеч от Модена. Идейно се долавя полъх романски.
Операта. От 2007 година е прекръстена в знак на признателност на Театро Комунале Лучано Павароти. Третата по значимост оперна сграда след Парма и Болоня в Емилия-Романя.
А църквите са очаквано поразяващи, че докато се наканя


да споделя нещо интересно, осъзнавам че думите са излишни.






Църквата Сан Франческо скътава тайни многогодишни.

Модена е италианската провинция с най-много контролирани наименования за произход и качество на продуктите: DOP и IGP. С други думи, изкуството на добрата храна.


Нека не се учудваме, че:
- в Модена е един от топ 3 на най-добрите ресторанти в света според списание Restaurant;
- Остерия Френческана и църквата Сан Франческо имат нещо общо;
- ненатрапчивият външен вид е проявление на добър вкус.
Това е Италия. Качеството е приоритет.



Може да прочетете още в блога ми за следните градове в Емилия-Романя, в близост до Модена.





14.08.2015 г.

РИМИНИ


Защо историческото наследство на Римини е леко пренебрегвано? Да, градът е сред най-известните морски курорти в Европа, благодарение на отлични природни дадености - 15 км. пясъчен плаж и мек климат. Но не може да бъде причина, културният слой да бъде подценяван.

Имперското наследство в Римини е най-запазеното от целия регион Емилия-Романя. Според някои експерти най-важното римско нововъдение в архитектурата е триумфалната арка - градоустройствено свидетелство за издръжливостта на материалите и безупречната технология. Стожер на цивилизацията. Римляните усвоявят арката от етруските и я използват за пръв път като свободно стояща структура. Нали не е нужно да бъдат изброявани построените епигони само в последните два века! 

Символ на града е най-старата от оцелелите древноримски арки, разположена на кръстопътя между Виа Фламиния (свързваща Римини и Рим) и Виа Емилия (Римини с Пиаченца). Построена е 27 г. пр.Хр. в чест на първия римски император Гай Октавий, наричан с обръщението "принцепс" (пръв гражданин) или "пръв сред равни". Сенатът го удостоява с почетната титла Август (за "Възвишения").



От двете страни може да забележим стърчаща глава на бик, изобразяван символ на римската колония и легион в региона.




Формата и разстоянието на всяка буква в надписа върху арката на Август е внимателно проектирана, без излишни декорации, за оптимална яснота и опростеност. Римски вкус за сдържаност и ред. Концепцията е типографски образец и до наши дни за подобен род монументи.

Надписът гласи: "Сенатът и римският народ посвещават този паметник на император Цезар Октавиан, син на божествения Юлий Цезар, седем пъти император, седем пъти консул и избран за осми път консул, за виа Фламиния и другите изтъкнати пътища на Италия, които са били ремонтирани от властта".


Горната част, която видимо не съвпада с античния оригинал, е средновековен придатък. Над коринтските капители има четири щита, изобразяващи римските божества: Юпитер - пръв сред боговете, небето; Нептун - морето и течащата вода; Аполон - патрон на Август; Минерва - покровителка на Рим. 

За тогавашните стандарти арката на Август е с големи размери. Благодарение на Пакс Аугуста / Романа, периодът на относителен мир, станало възможно издигането на просторни здания без опасност от щети вследствие на потенциални атаки.


Римини е привлекателно средище още от древността поради стратегически съображения. Основан като римска колония през 268 г. пр.Хр. при устието на река Ариминус, векове наред е комуникационната връзка между северната и южната част на Апенинския полуостров. Трите основни артерии: Фламиния (Рим), Емилия (Пиаченца) и Попилия (Адриатическото крайбрежие) образуват пътен възел.

За съжаление амфитеатърът, побирал 12 000 души, не е устоял на бомбардировките от Втората световна война. Разположението му е неблагоприятно - в близост до гарата, където са най-големите щети.
С осиновения син и обявен лично от Октавиан Август за негов наследник се свързва другата забележителна 
римска конструкция. Мостът на Тиберий се състои от пет дорийски арки.
Corso d'Augusto (някога Декуманус Максимус) е главната улица в историческия център. Свърза арката на Август с моста на Тиберий. Незаменима класика и то двухилядна. А за моста какво може да се каже още? Днес си функционира нормално, преминават по него превозни средства, няма и намек за пенсиониране.


Да устоиш почти две хиледолетия на всевъзможни опити за срутване в бурните времена, на земетресения, на бомбардировките, не е хич шега работа.




Сигисмондо Малатеста, кондотиер (военен ръководител) на града през XV век, поръчва реконструкция на францисканската готическа църква. Идеята е да се превърне в "храм на славата" и семейна гробница. Леон Батиста Алберти, първият ренесансов човек с всестранно развити качества, получава поръчката и проектира катедралата на Римини. Храмът Малатестиано изглежда странно заради незавършената си фасада, вдъхновена от арката на Константин в Рим и арката на Август. 
Хералдическият символ на Малатеста: S и I, инициалите на Сигисмондо и Изота, преплетени от слонски хоботи. Да наподобява нещо друго. Ама кое беше? Ааа, долар. Случайност?

Идеята на Алберти е била да изгради най-грандиозната църква в Италия. Катедралата се нарича храм заради благоговението му към древноримската архитектурата, а Малатестиано заради поръчителя. Бил е замислен и купол, вдъхновен от Пантеона, но не се осъществил поради липса на финансиране. Алберти взел присърце убеждението на Витрувий, че пропорциите, симетрията в архитектурата действат като "един добре сложен мъж, протегнал ръце и крака в кръг, или квадрат". По-късно Леонардо визуализирал трактата в знаменитата скица "Витрувианския човек".

"Разпятието" на Джото, рисувано върху дърво, е най-стойностното произведение на изкуството във вътрешността.
"Италия е създадена, всичко е на място."

Думите са на Камило Кавур, първият министър-председател на Кралство Италия. Благодарение на дипломатическите му умения, политически натиск и външната подкрепа, която съумява да осигури, е с голяма заслуга за появата на италианската нация и държава. В тандем с Виктор Емануил II, Гарибалди и др. обединяват разпокъсаните кралства в новото образувание: Кралство Италия. Като се разхождаме из Bel Paese, навсякъде може да се видят площади, улици, паметници, посветени на националните им герои. И Римини не е изключение. Пиаца Кавур визуално.
Площадът е еклектичен. Съвместява различни сгради от културното напластяване в Римини. Само като видим романо-готическите Palazzo del Podesta (1334 г.) и Palazzo dell'Arengo (1204 г.) - помещението на градската управа от средновековието и застиваме на място моментално.
До тях е днешното кмеството, построено XVII век след опустошително земетресение. Взираме се монументано.
Общинският театър и античният, реставриран през Ренесанса, фонтан на шишарката ни посрещат фронтално.
Твърди се, че Леонардо бил възхитен от хармонията на фонтана. Рибният пазар с фасада наподобяваща триумфална арка се е наместил леко експериментално.




След преминаването на река Рубикон, Гай Юлий Цезар изнася реч на Форума към легионите. Днес е площадът на тримата мъченици.
Piazza Tre Martiri е по-мащабният от двата централни площада. Tримата мъченици са партизани, обесени през 1944 г.

Многократно преобразуван от Форум през античността в най-голямото обществено градско пространство. Дълговременен очевидец в над двухилядната история на Римини. 
Фелини до всеобщо достояние.




Борго Сан Джулиано е рибарско селище, запазило средновековното си градоустройство с тесни, виещи се улици в съчетание с колоритни фасади. Определено носи обаяние.



Разположен е отвъд историческия център, от другата страна на моста на Тиберий. Преди няколко десетилетия е имало стремежи да бъде бутнат квартала, но хората се вдигнали и не ги обзело отчаяние.


Стенописите (или по-скоро уличните рисунки) в Сан Джулиано са тенденция от 80-те години на XX век на различна тематика. Разбира се, че в родния му град преобладават мотиви от творчеството или живота на легендата в интелектуалното кино Федерико Фелини. Джулиета Мазина, La Strada, въможно ли е да не ни обземе духовно благосъстояние?


"Сладък живот", заглавие с ироничен контекст (ако сте гледали филма, знаете защо), бива често цитиран израз насам-натам, но в буквалния смисъл. Една от емблематичните сцени на киното на XX век (моята интерпретация: синьото = фонтана ди Треви) е на една ръка разстояние.

По Viale Principe Amedeo се достига от историческата до курортната част на Римини. Железопътната гара с прилежащата инфраструктура е съобразен разделител на града. Подозирам, че това е основната причина в съчетание с отдалечеността от морския бряг (поне 20 мин. пеша) за пренебрегването на историческия център.

В края на гореспоменатата улица в парка Федерико Фелини ни посреща символът на Ривиерата на Римини. Фонтанът на четирите коня, изхвърляйки вода от ноздрите си с изправени глави. Италия е съвършена във фонтано-строителството.



"Отвореното око на морския град", наричат този паметник на модернизма. Видно е какво изобразява, разположен е също в парка Федерико Фелини.




Прословутият Гранд-Хотел Римини, вдъхновил го още от детството му. Фелини осъществява своя блян на по-късен етап, когато са заснети сцени от зданието в носталгичния Амаркорд, базиран на спомените от невръстните му години. Кажете сега, дворът с монументалната скулпутрна група не е ли по италиански обрзец? 







Морето като метафора с многообразни интерпретации e широкоизползван похват не само при Фелини, но и в европейското кино. Макар че плажът не бих го определелил като кулминация, е основната причина Римини да е туристическа дестинация.




Това е Италия. Разнообразяваш плажуване с културно ликуване.



Може да прочетете още в блога ми за следните градове в Емилия-Романя, в близост до Римини.

Ферара - http://spqr753.blogspot.bg/2016/03/blog-post_8.html

Парма - http://spqr753.blogspot.bg/2016/03/blog-post.html

Модена - http://spqr753.blogspot.com/2015/08/blog-post_20.html

Сан Марино - http://spqr753.blogspot.com/2015/07/blog-post_30.html

Имолаhttp://spqr753.blogspot.com/2015/07/blog-post.html