РИМ: СТОЛИЦАТА НА СВЕТА

"Ала сега князът погледна Рим и се спря: пред него в чудна сияеща панорама изпъкна Вечният град. Цялата светла грамада от къщи, черкви, кубета, остри върхове беше силно осветена от блясъка на залязващото слънце. Едно след друго изпъкваха на групи или поотделно къщи, покриви, статуи, въздушни тераси и галерии; там пъстрееше и трептеше множеството тънки върхове на камбанарии и кубета заедно с причудливо изкованите железни фенери, оттатък изцяло изникваше тъмен дворец; другаде — плоският купол на Пантеона; отвъд — гиздавият връх на Антониновската колона с капитела и статуята на апостол Павел; още по-надясно се възвисяваха върховете на Kапитолийските здания с конете и статуите; още по-надясно, над бляскавото множество къщи и покриви, се издигаше величествено и строго с цялата си тъмна шир Колизейската грамада; там — пак трепетното множество от стени, от тераси и куполи, облени с ослепителния блясък на слънцето. И над цялата тая искряща маса тъмнееха в далечината със своята черна зеленина върховете на каменните дъбове във вилите на Людовиковци, на Медичите и като стадо стояха над тях във въздуха куполообразните върхове на римските пинии, издигнати върху тънките стебла. Надлъж по цялата тая картина се извисяваха и синееха прозрачни планини, бели като въздух и потънали в някакъв фосфорен блясък. Нито със слово, нито с четка можеше да се предаде чудната хармония и съчетание на всички планове от тая картина." Николай Гогол за любимия си град в повестта "Рим".

"Къде, освен в Рим, може да научи толкова човек? Тук се говорят всички езици, тук се срещат най-мъдрите хора на Европа, тук се намират най-добрите сведения и документи, тук се събират всички чужди посланници, тук нунциите донасят ценния товар от натрупаните в чужбина наблюдения." Гьоте

Caput Mundi е фраза, произлизаща от латински, чийто буквален превод е "столица на света". В резултат от многовековното си влияние върху познатия дотогава свят чрез лостовете на Римската империя и Папската държава, Рим в днешния си вид е преизпълнен с огромно количество обекти от културно-исторически аспект. Симбиозата от велики човешки достижения на духа, паметници от всички значими архитектурни стилове в последните повече от две хилядолетия:

- древноримския период с грандиозните си строежи; 
- средновековни манастири и църкви;
- романски постройки; 
- дори недолюбваната готика може да бъде срещната;
- редом с Флоренция, Рим е център на един от най-върховите периоди в човечеството - Ренесанса; 
- родно място на барока;
- слабо засегнато е рококо;
- във възраждането на неокласицизма през 18 век и 19 век, Рим има основна роля във формирането на десетки цивилизационни центрове;
- модерните течения на 20 век: ар-нуво, ар-деко, фашистки строежи до съвременен музей на изкуството на 21 век;

Един от най-ерудираните български политици и общественици Константин Величков написва през 1895 г. "Писма от Рим". Там той описва града с патос, възторг и ни споделя  завидно количество информация, което предвид времевата дистанция, а именно преди 117 години, го прави и значимо четиво главно заради начетеността си.
Величков пише: "в навечерието на своето падане в Рим е имало повече от":

- 70 000 статуи, от тях 400 бронзови;

- 17 000 дворци;

- 13 000 чешми; 

- 400 храма;

- 40 театри и амфитеатри;

- 11 бани.

Според други данни по времето на Константин в Рим има:
- 28 библиотеки;
- 11 големи терми;
- 1150 фонтана;
- 11 форума;
- 10 базилики;
- 11 акведукта;
- 36 триумфални арки;
- 4 големи театъра, циркове;
- 8 моста на Тибър.

Не знам дали тези числа са достоверни, знам обаче и е видно още по-голямото въздействие на католическата църква върху архитектурния облик на града, но и цялостно върху живота на римляните. Властовото (религиозно, политическо) и финансово превъзходство на институцията превръща града в съкровищница. При такава концентрация на капитали векове наред Рим се утвърждава като център на цивилизования свят. Парите обаче не могат да купят естетиката и изяществото, което блика като фонтан от всеки ъгъл в широкия център на града и някои периферни зони. 

Искам да уточня, че тези ми твърдения се отнасят в рамките на Аврелиановата стена в града, но има и достатъчно други интересни квартали, паркове, дворци, църкви, олимпийския комплекс, извънградските дворци, градини, които си заслужават да бъдат посетени и част от които ще ви представя по-нататък в описанието ми за града. Преднамерено някои от главните туристически обекти са изпуснати. Би било полезно за хора, които поне един път са посетили великата красота. 

Районът около гара Термини с фонтан в типична римска атмосфера

Къщата на архитектурата

Интериорът

Площад Виктор Емануил II

Неработещият фонтан в градината Виторио Емануеле, а в дъното е романската камбанария на Санта Мария Маджоре

Санта Мария Маджоре - една от 4-те папски базилики

Романската кула индикира за по-стария произход на църквата, иначе фасадата е барокова

 "Ти си създаден за Рим и Рим е създаден за тебе." Папа Урбан VIII за Бернини. Гробът му е в Санта Мария Маджоре.

Балдахинът

Таванът е направен с първото злато донесено от Америка

Барокова разкошотия по римски - странична капела в църквата

Хълмът Виминал - един от седемте, върху който се е зародил Caput Mundi

Палацо Фарнезе - изящен образец за ренесансова архитектура

Площад Фарнезе

Madonella - над 2000 в града са "накацали" по фасадите на сградите. Показателни са за силното въздействие на религията върху общественото съзнание в града. Поставяни са в случаи, когато е имало зачестили кражби и се е вярвало, че крадците не биха посегнали на домове, украсени с мадонели.

В този дом преди близо 500 години на виа Джулия е живял Рафаело

Виа Джулия - стара ренесансова уличка, която е създадена във връзка с поклонниците и тяхното по-бързо и удобно придвижване между старото седалище на папата - Латерано и новопостроения дворец на ватиканския хълм

Palazzo Farnese - задната страна

Фонтан на виа Джулия

Palazzo Farnese в хармония с природата

Виа Джулия

Palazzo Spada, част от двореца е преструктурирана в галерия Спада, а в по-голямата си част - италианският държавен съвет

Стенният фонтан срещу двореца Спада

Palazzo Spada - вътрешен двор. Галерията се състои от 4 стаи, но пък може да се видят Рубенс, Караваджо, Тициан.

Наситени римски цветове на сградите в съседство с аристократичния дворец Спада

Оптичната илюзия, която създава Боромини в този дворец, е знаменита. Коридорът и статуята изглеждат по-големи, отколкото са  в действителност.

Типично малко римско площадче в района на Campo dei Fiori

Изобилието от стенни фонтани довежда до ... амнезия на паметта ми къде точно се намира

Случайно заснет вътрешен двор

Sant Eustachio е кафене от 1938г. в близост до италианския сенат и е известно със своето качествено кафе на цена от 1 евро

Palazzo Madama - сенатът на Италия. Части от зданието може да бъдат видяни и от площад Навона заради близкото им разположение. 

Горната камара на парламента - сенатът (част от целия комплекс)

Изрисувана сграда на piazza Sant Eustachio

Поредният изненадващо появил се фонтан

В непосредствена близост до горния кадър е Sant'Ivo alla Sapienza с купола във формата на жило. Известният симетричен двор е дело на Боромини, а векове наред тук е бил ситуиран римският универистет Сапиенца.

Фонтанът на четирите реки обхванат от четири ъгъла. Площад "Навона" е велико творение на човека в най-висшата му форма. А Бернини, хм ! Каква конкуренция и със сигурност неслучайно съвпадение, двамата най-видни скулптори от Ренесана до днес да са творили в Рим. Но другият е божественият титан Микеланджело, който е окупирал вечният връх на човешкия дух. Не мога да си представя ако Джан Лоренцо Бернини беше "излял" своя талант с тези мащаби в друг град и какъв статут щеше да има. Но това са само приказки, вижте геният в действие!

Какво изящество ! Бялата сграда е palazzo Pamphili, а жълтата е palazzo Braschi - музеят за развитието на града. 

Фонтанът на Мавъра на Навона - още едно изящество

Фонтанът на Мавъра и дворецът Памфили. Подозирам, че има сериозно лобиране сред бразилските дипломати за една римска ваканция. Фамилията Памфили го е продала на Бразилия, но има възможност за посещение в определени дни.

Площад Навона в цялата си красота. Моето мнение е, че редом с площад "Св. Петър" са двата най-красиви площада не само в Рим, а и въобще от местата, които съм посещавал досега.

На площада в древността преди бароковия му вид са се водили битки с кораби и оттам произлиза наименованието му

Подът на църквата Санта Агнезе

Вътрешността на купола на църквата Санта Агнезе на площад Навона. Тежък барок, направо те заслепява. Това е един от основните куполи, които доминират над града ако гледаме Рим от по-високо.

Вътрешността на двореца Браски - музеят посветен на развитието на Рим. Скулптури и графики са преобладаващи.

Капитолийският площад през 18 век

Palazzo Montecitorio от заднaта му страна. Понастоящем е долната камара на италианския парламент. Тук дебатират депутатите.

Римски градски пейзаж

Църквата Santa Maria della Pace, известна с фреска на Рафаело. Високото изкуство те дебне от всеки площад, а някъде и от всеки ъгъл.

Още една мадонела из улиците на града. Писах по-нагоре в публикацията защо се поставят по сградите. Ако се вгледате по-внимателно, когато посещавете Рим, ще забележите мадонели на множество площади, улички.

Хотел

Дионис в palazzo Altemps - един от 4-те римски национални музея

Дворът на palazzo Altemps - един от 4-те римски национални музея

Оригинални древноримски мозайки пренесени в двореца

"Скромната" лоджия на втория етаж към вътрешния двор 

"Самоубийството на гала" - един от шедьоврите на гръцката скулптура, определящи канона за изящно тяло. Поводът за възхищение е от 17 век, а пък две копия заедно с Лаокоон красят входа на градините във Версай. Знаел е Луи, откъде да копира!

Църквата "Сант' Агостино", прочута с фреска на Рафаело и картина на Караваджо

Не е пещера. Макар и да е отбелязан в картите, театъра на Помпей понастоящем не е видим. Сред останките му е формиран ресторант.

Ларго Аржентина

Часовникът със скулптури е застинал във времето в ... един вътрешен двор

А пък този мраморен крак си стои необезпокояващо вечно между две улички

Collegio Romano - факултет към теологическия грегориански университет основан от йезуитите

Най-голямата и значима частна колекция от призведения на изкуството в Рим. Снимането е забранено и няма как да ви покажа разкошния бароков интериор съчетан с изобилието от изкуство.

В "Сантисими Апостоли" е бил погребан първоначално Микеланджело преди гражданското общество на Флоренция да си върне тялото в родния му град посредством няколко крадеца, които ловко открадват трупа му от криптата на църквата.

Ако имате съмнение във вътрешното оформление на "Сантисими Апостоли"

Точният брой в Рим, градът с най-много фонтани в света, не е известен. Поне 2000 са, съдейки по издадена книга с наименование "Римски фонтани". В нея авторът изследва, описва и изброява 2000 фонтана разположени на всевъзможни места, някои от тях недостъпни за гражданите. В следващия кадър фонтанът е достъпен в кафенето към галерия Дория-Памфили !

Малко хаос по виа дел Косо - основна пътна артерия в центъра на града

Тайнственият покрит мост свързващ  църквата доминиканската "Санта Мария Минерва", където Галилей е бил изправен на съд  и църквата на войнствения, богат и най-влиятелен католически орден: йезуитите в църквата "Сант Игнацио". Но има тенденция, където обществото на христос (йезуитите) са строили учреждения, съответните здания (обикновено църкви) да са сред най-бляскаво декорираните в града. Абстрахирайки се от действията им, в областта на строителството са едни от големите цивилизатори на Европа през 16, 17 и 18 век. Те са и основната причина за разпространението на барока извън границите на Италия и да стане толкова фундаментален в оформлението на градовете по света.

Един от върховете на бароковия илюзионизъм - църковния таван нарисуван от Андреа Поцо в йезуитската "Сант Игнацио". Пиршество за сетивата.

Обществото на Христос = йезуити

Един от малкото площади в стил зародил се във Франция и донякъде определян като "олекотен барок" - рококо. Намира се точно срещу последващата снимка.

Йезуитската "Сант Игнацио" - една от задължителните спирки ако искате да ахнете от бароковия интериор. Тук обществото на Христос не са пестили средства за превръщането й в архитектурен шедьовър.

Незнаен фонтан в непознат вътрешен двор

Piazza di Pietra - сградата с колонадата е била борса

Piazza Colonna

По-разчупена църковно-барокова фасада

120 са видовете сладолед в джелатерия Della Palma. Лично ги изброих в една от най-известните сладоледаджийници в града. Заслужава си да бъде посетена.

Пантеонът. Описанието на Рим в блога ми не акцентира на топ забележителностите, тъй че няма да споделям нищо повече.

Фонтанът пред Пантеона

Tazza d'oro - къщата на кафето в близост до Пантеона 

Джолити - от тук папа Йоан Павел II си е поръчвал на шофьора му любимия му сладолед от кестен. Превъзходен е, опитайте го ! Между другото, най-старата сладоледаджийница в града, датира от 1890 г.

Pаlazzo Montecitorio

Piazza Montecitorio - площадът пред парламента

Галерия Алберто Сорди  е търговски център, а в дъното palazzo Chigi - седалище на министър-председателя и министерския съвет на Италия

Piazza Nicosia

Piazza Borghese - информативно не е разположен в парка Боргезе

Една от най-богатите римски фамилии си имат и palazzo Borghese (бялата сграда), а площадът е естествено кръстен на едноименната фамилия

А вътрешният двор на двореца Боргезе какъв е само! За съжаление, не е достъпен за външни хора, иначе изглежда смайващо по римски. Също така искам да споделя, че този двор съвсем случайно бе открит, от така наречените "непланирани".

Цветова комбинация между жилищна сграда и поредната църква

В един кадър няколко слоя от човешкото развитие: 
- вляво барокова църква;
- в дъното бялата е съвременната сграда Ara Pacis, в която се помещава олтарът на мира, ознаменуващ мирът в империята през 13 г. пр. н.е;
- вдясно е мавзолеят на Август от 28 г. пр. н.е;
Наслояването на човешки градежи през вековете е характерна черта за града.

Част от Ara Pacis и не една, а две барокови църкви 

Снимката не се е получила, защото е заснета през стъкло. Олтарът на мира в модерната сграда.

Piazza del Popolo

Църквите - близнаци (макар и да се намират разлики), които оформят посоките на римския тризъбец от улици на piazza del Popolo. В лявата на всяка последна неделя от октомври до юли се провежда литургия, в която се споменават имената на видни артисти в историята на града и един от тях е българският скулптор Асен Пейков. Santa Maria in Montesanto я наричат "църквата на артистите".

Вълчицата, Ромул и Рем - част от скулптурната група на piazza del Popolo

Бар Канова, овековечен във филмите на Фелини

Площадът е проектиран от Валадиер с един от 13-те обелиска в града

"Колкото по-навътре отиваш в морето, толкова по-дълбоко става то. Това може да се каже и за Рим." Гьоте

Втора част

Трета част

Български следи в Рим