Защо историческото наследство на Римини е леко пренебрегвано? Да, градът е сред най-известните морски курорти в Европа, благодарение на отлични природни дадености - 15 км. пясъчен плаж и мек климат. Но не може да бъде причина, културният слой да бъде подценяван.
Имперското наследство в Римини е най-запазеното от целия регион Емилия-Романя. Според някои експерти най-важното римско нововъдение в архитектурата е триумфалната арка - градоустройствено свидетелство за издръжливостта на материалите и безупречната технология. Стожер на цивилизацията. Римляните усвоявят арката от етруските и я използват за пръв път като свободно стояща структура. Нали не е нужно да бъдат изброявани построените епигони само в последните два века!
Символ на града е най-старата от оцелелите древноримски арки, разположена на кръстопътя между Виа Фламиния (свързваща Римини и Рим) и Виа Емилия (Римини с Пиаченца). Построена е 27 г. пр.Хр. в чест на първия римски император Гай Октавий, наричан с обръщението "принцепс" (пръв гражданин) или "пръв сред равни". Сенатът го удостоява с почетната титла Август (за "Възвишения").
От двете страни може да забележим стърчаща глава на бик, изобразяван символ на римската колония и легион в региона.
Формата и разстоянието на всяка буква в надписа върху арката на Август е внимателно проектирана, без излишни декорации, за оптимална яснота и опростеност. Римски вкус за сдържаност и ред. Концепцията е типографски образец и до наши дни за подобен род монументи.
Надписът гласи: "Сенатът и римският народ посвещават този паметник на император Цезар Октавиан, син на божествения Юлий Цезар, седем пъти император, седем пъти консул и избран за осми път консул, за виа Фламиния и другите изтъкнати пътища на Италия, които са били ремонтирани от властта".
Горната част, която видимо не съвпада с античния оригинал, е средновековен придатък. Над коринтските капители има четири щита, изобразяващи римските божества: Юпитер - пръв сред боговете, небето; Нептун - морето и течащата вода; Аполон - патрон на Август; Минерва - покровителка на Рим.
За тогавашните стандарти арката на Август е с големи размери. Благодарение на Пакс Аугуста / Романа, периодът на относителен мир, станало възможно издигането на просторни здания без опасност от щети вследствие на потенциални атаки.
Римини е привлекателно средище още от древността поради стратегически съображения. Основан като римска колония през 268 г. пр.Хр. при устието на река Ариминус, векове наред е комуникационната връзка между северната и южната част на Апенинския полуостров. Трите основни артерии: Фламиния (Рим), Емилия (Пиаченца) и Попилия (Адриатическото крайбрежие) образуват пътен възел.
За съжаление амфитеатърът, побирал 12 000 души, не е устоял на бомбардировките от Втората световна война. Разположението му е неблагоприятно - в близост до гарата, където са най-големите щети.
римска конструкция. Мостът на Тиберий се състои от пет дорийски арки.
Corso d'Augusto (някога Декуманус Максимус) е главната улица в историческия център. Свърза арката на Август с моста на Тиберий. Незаменима класика и то двухилядна. А за моста какво може да се каже още? Днес си функционира нормално, преминават по него превозни средства, няма и намек за пенсиониране.
Да устоиш почти две хиледолетия на всевъзможни опити за срутване в бурните времена, на земетресения, на бомбардировките, не е хич шега работа.
Сигисмондо Малатеста, кондотиер (военен ръководител) на града през XV век, поръчва реконструкция на францисканската готическа църква. Идеята е да се превърне в "храм на славата" и семейна гробница. Леон Батиста Алберти, първият ренесансов човек с всестранно развити качества, получава поръчката и проектира катедралата на Римини. Храмът Малатестиано изглежда странно заради незавършената си фасада, вдъхновена от арката на Константин в Рим и арката на Август.
Хералдическият символ на Малатеста: S и I, инициалите на Сигисмондо и Изота, преплетени от слонски хоботи. Да наподобява нещо друго. Ама кое беше? Ааа, долар. Случайност?
"Разпятието" на Джото, рисувано върху дърво, е най-стойностното произведение на изкуството във вътрешността.
"Италия е създадена, всичко е на място."
Думите са на Камило Кавур, първият министър-председател на Кралство Италия. Благодарение на дипломатическите му умения, политически натиск и външната подкрепа, която съумява да осигури, е с голяма заслуга за появата на италианската нация и държава. В тандем с Виктор Емануил II, Гарибалди и др. обединяват разпокъсаните кралства в новото образувание: Кралство Италия. Като се разхождаме из Bel Paese, навсякъде може да се видят площади, улици, паметници, посветени на националните им герои. И Римини не е изключение. Пиаца Кавур визуално.
Площадът е еклектичен. Съвместява различни сгради от културното напластяване в Римини. Само като видим романо-готическите Palazzo del Podesta (1334 г.) и Palazzo dell'Arengo (1204 г.) - помещението на градската управа от средновековието и застиваме на място моментално.
До тях е днешното кмеството, построено XVII век след опустошително земетресение. Взираме се монументано.
Общинският театър и античният, реставриран през Ренесанса, фонтан на шишарката ни посрещат фронтално.
Твърди се, че Леонардо бил възхитен от хармонията на фонтана. Рибният пазар с фасада наподобяваща триумфална арка се е наместил леко експериментално.
След преминаването на река Рубикон, Гай Юлий Цезар изнася реч на Форума към легионите. Днес е площадът на тримата мъченици.
Многократно преобразуван от Форум през античността в най-голямото обществено градско пространство. Дълговременен очевидец в над двухилядната история на Римини.
Борго Сан Джулиано е рибарско селище, запазило средновековното си градоустройство с тесни, виещи се улици в съчетание с колоритни фасади. Определено носи обаяние.
Разположен е отвъд историческия център, от другата страна на моста на Тиберий. Преди няколко десетилетия е имало стремежи да бъде бутнат квартала, но хората се вдигнали и не ги обзело отчаяние.
Стенописите (или по-скоро уличните рисунки) в Сан Джулиано са тенденция от 80-те години на XX век на различна тематика. Разбира се, че в родния му град преобладават мотиви от творчеството или живота на легендата в интелектуалното кино Федерико Фелини. Джулиета Мазина, La Strada, въможно ли е да не ни обземе духовно благосъстояние?
"Сладък живот", заглавие с ироничен контекст (ако сте гледали филма, знаете защо), бива често цитиран израз насам-натам, но в буквалния смисъл. Една от емблематичните сцени на киното на XX век (моята интерпретация: синьото = фонтана ди Треви) е на една ръка разстояние.
По Viale Principe Amedeo се достига от историческата до курортната част на Римини. Железопътната гара с прилежащата инфраструктура е съобразен разделител на града. Подозирам, че това е основната причина в съчетание с отдалечеността от морския бряг (поне 20 мин. пеша) за пренебрегването на историческия център.
В края на гореспоменатата улица в парка Федерико Фелини ни посреща символът на Ривиерата на Римини. Фонтанът на четирите коня, изхвърляйки вода от ноздрите си с изправени глави. Италия е съвършена във фонтано-строителството.
Прословутият Гранд-Хотел Римини, вдъхновил го още от детството му. Фелини осъществява своя блян на по-късен етап, когато са заснети сцени от зданието в носталгичния Амаркорд, базиран на спомените от невръстните му години. Кажете сега, дворът с монументалната скулпутрна група не е ли по италиански обрзец?
Морето като метафора с многообразни интерпретации e широкоизползван похват не само при Фелини, но и в европейското кино. Макар че плажът не бих го определелил като кулминация, е основната причина Римини да е туристическа дестинация.
Това е Италия. Разнообразяваш плажуване с културно ликуване.
Може да прочетете още в блога ми за следните градове в Емилия-Романя, в близост до Римини.
Ферара - http://spqr753.blogspot.bg/2016/03/blog-post_8.html
Парма - http://spqr753.blogspot.bg/2016/03/blog-post.html
Модена - http://spqr753.blogspot.com/2015/08/blog-post_20.html
Сан Марино - http://spqr753.blogspot.com/2015/07/blog-post_30.html
Имола - http://spqr753.blogspot.com/2015/07/blog-post.html
Няма коментари :
Публикуване на коментар