Любопитно е да спомене, че президентът Линкълн през 1861 г. става почетен гражданин заради съпричастността му Сан Марино да бъде република, форма на управление далеч по-непопулярна спрямо монархията през 19 век. Независимо от несъвършенствата експериментът е будел възхищение в САЩ и в части от Европа. "Въпреки че Вашата суверенна власт е неголяма, държавата Ви е една от най-почитаните в цялата история" са думите на Линкълн.
Белите кули, издигащи се върху трите санмарински върха, с надпис на латински: LIBERTAS са ключовите елементи от флага. Каменната пластика е с фокус върху отстояването на свободата и независимостта - гордостта на републиката.
Сан Марино не е град-държава. Състои се от девет замъци с църковните им енории, които са формалния заместител на градско селище. Едноименната столица не е най-голямата по площ от общините, но пък е основната причина за туристическия поток.
Откриващите се изгледи оставят моментален паметен белег. Но при планиране на посещение е важно да се съобразим с атмосферните условия. Сан Марино без гледка доста разочарования би причинил.
В Европа има две държави, които се водят анклав (земя, обкръжена с граници на една-единствена чужда територия): Ватикан и Сан Марино.
Палацо Публико е известен и като Правителствения дворец. Парламентът, който се нарича Големия генерален съвет, избира за период от шест месеца двама държавни глави, наричащи се капитан-регенти.
Пиаца дела Либерта е миниатюрен в сравнение с типичните градски италиански площади. Палацо Публико внушително се извисява, но и същевременно слива с останалите фасади. Такава е била и целта. В края на 19 век старият дворец е разрушен и е вдигнато ново здание, наподобяващо стилово XII/XIV век.
Из цялата фасада са поставени гербове на видни италиански семейства. Централно е балконът, където всяка година на 1 април и 1 октомври се обявяват имената на капитан-регентите.
Часовниковата кула се отличвата с мозайка-триптих, изобразяваща светците Лео, Куирино и Агата.
Лично аз намирам прилики между статуята на свободата в Сан Марино и по-известния монумент в Ню Йорк. И двете представят римската богиня Либертас, облечена в тога. В санмаринската версия на главата носи венец с трите кули и знаме в ръка. В допъление е издигната 1876 г. или предхожда с 10 години американската. Като се сетим и за историята с Линкълн, дали може някакъв извод да си извадим, всеки сам си преценява. За мен не е случайно съвпадение.
Тесните улици и едностилие
не са присъщи за духовно безсилие.
Каменните фасади са в изобилие,
накачурено усилие.
Мариний бил зидар в Римини. Жестоките гонения срещу християните, инициирани от император Диоклециан през 301 година, го принудили да избяга в планината Титано. Новосформираната религиозна общност построила малка църква. Това е историята с основаването на Сан Марино, но по-вероятно да е легенда.
Базиликата е наименована и посветена на него. Някога е имало по-ранна църква от 7 век, но сегашната е построена няколко десетилетия преди Правителствения дворец в изчистен, непретенциозен, неокласически стил.
Цифрата осем е силно въплътена в строежа. Типична е за религиозните християнски здания още от античността. На фасадата колоните са 6 фронтално + 2 странично. Символизира възкресението, деня на новото сътворение. Интериорът е трикорабен, отделен отново от по осем коринтски колони. Във вътрешността може да се видят изобразени осмоъгълни звезди.
Камъкът над църквата Свети Петър, която е почти долепена до базиликата Сан Марино, е видим намек да бъде забелязан.
Cava dei Balestrieri е кариера за добив на камък, където се провеждат състезания с арбалети.
Двата факта, че Сан Марино е най-старата действаща република (1599г.) и държавата с първата конституция (1600 г.) в света би следвало да е визитната картичка. Бедност, липса на стратегическо разположение, трудна достъпност не са породили завоевателен интерес от "силните на деня". Все пак два пъти Сан Марино е бил управляван за кратко от чужда власт. Впечатляващи са и дипломатическите умения на властовия елит. Наполеон пощадява и признава държавата Сан Марино заради републиканската свобода.
Бюст-паметникът на Гарибалди изразява почитта на народа на Сан Марино към италианския национален герой.
Историческо събитие, с което се свързва църквата и манастира на капуцините е, че той получава убежище по време на движението за обединение на Италия срещу гаранции за независимост. През 1862 г. Гарибалди спазва уговореното и Сан Марино не е включена в новосформирана държава на Апенинския полуостров.
Не е нужна аритметика
нито пък да изпадаме в излишна патетика.
Позицията на пътешественическата комисия по етика
е, че Сан Марино си носи италианската естетика.
Може да прочетете още в блога ми за следните градове в Емилия-Романя, в близост до Сан Марино:
Ферара - http://spqr753.blogspot.bg/2016/03/blog-post_8.html
Парма - http://spqr753.blogspot.bg/2016/03/blog-post.html
Модена - http://spqr753.blogspot.com/2015/08/blog-post_20.html
Римини - http://spqr753.blogspot.com/2015/08/blog-post.html
Имола - http://spqr753.blogspot.com/2015/07/blog-post.html
