19.05.2015 г.

БРАТИСЛАВА


Заслужава ли си да се посети Братислава? Какви са акцентите и струва ли си да се отдели един ден при едно примерно пътешествие в Централна Европа? А дали да не се отдели повече време?

В Братислава два са фундаментите: поддържаната и запазена стара част,
и Дунав.
Първото е характерно за целия регион, а именно консервирана архитектурна среда, която ни отнася в отминали епохи, в съчетание с неатрактивна отвъдцентрална градска част. Познато, нали!
Препоръчителна идея за крайречна разходка е по протежението на Дунав от "беличкия мост" Аполо до този с летящата чиния "Нови мост". 



Братислава е единствената столица в света, която граничи с две суверенни държави: Австрия и Унгария. 

Първото познато селище датира още от 5000 г. Пр. Хр, а в римската империя е бил част от гранично-отбранителната система Дунавския лимес. През средните векове се е обособил като част от Кралство Унгария. Градът тогава е наименован Пресбург, а от 1536 г. до 1783 г. е столица на Унгария под властта на Хабсбургите. Градът претърпява голям разцвет през 18 век, през 19 век се индустриализира. А след края на Първата световна война Пресбург е преименован на някогашен средновековен владетел - Братислава. Съображенията са идеологически с цел изолиране на доминиращия тогава германски и унгарски етнос за сметка на заселилите се чехословаци в новосформираната държава Чехословакия. 

Една от малкото останали каменни постройки е старото кметство, преобразувано днес в градски музей. Реконструкциите през вековете са довели до някакъв еклектичен миш-маш, но това няма никакво отношение спрямо днешния й статут на едно от най-впечатляващите сгради в Братислава.

Главният и най-елегантен площад, разположен пред старото кметство, не е претърпял съществена промяна във формата си през изминалите столетия и днес може да се насладим истински в целия му блясък. Разхождайки се из старата част, неминуемо ще го прекосим многократно от всички страни и накрая ще установим, че именно тук е сърцевината на Братислава.
Няма смисъл да уточнявам, че на всяка една сграда заслужава да й се отдели необходимото внимание. Например ренесансовият фонтан и фасадите на двете сгради.

На главния площад традиционно се провежда коледния базар А и къде другъде да бъде?
Всъщност в Братислава има три стойностни площада, сгушени измежду тесните улици. За да преминем на втория не е нужно специално усилие. Минайки зад старото кметството, се вглеждаме в игривия покрив, но...
моментално насъпва бароково-класическо заслепяване. Какво следва да е и дали е най-красивата сграда в Братислава?


"Въпрос на вкус" би бил дипломатичния отговор. Но разбирайки, че е епископският дворец или дългата римо-католическа ръка монументално се е намесила, няма как да не цъкаме с глава и да си кажем: "Да, ясно". Резултатът...

е непривично пищен. Какво да се прави, трудно е да се избяга от доказания цивилизационен модел! Разумни управници, знаят къде да преместят кметството. Тайната формула е: "Ако искаш да впечатлиш, следва да е бароково и да не се пести от статуи". 

Както подобава, дворецът е с два вътрешни двора, а следвайки горния завет на какво следва да се натъкнем?
Ще се спра само на две от скулптурните групи: горната е св. Георги, за долната снимка - гадая, но тук е мястото да вметна, че в цялата стара част на Братислава има няколко пасажа, които може най-неочаквано да те изведат някъде. Такъв е случаят с епископския дворец, където преминавайки през двата вътрешни двора, има обособен изход от задната страна или вход в зависимост от случая.
Третият площад е пред техния Народен театър.

Личи си от по-голямата площ и от околните здания, че е по-късно оформен към края на 19 век. 
Фелнер и Хлемер са архитектите. По-значителен факт е, че те са проектирали съвместно около 50 театъра в Централна и Източна Европа, включително и родната необарокова гордост Народен театър "Иван Вазов". 

Както подобава в комплект върви и елегантен фонтан, за да се достигне сетивна завършеност.

Следващият акцент в Братислава е нестандартната "Света Елизабет", по-известна като "синята църква". Разположена е в близост до старата част, стои като цветна кръпка на фона на сградния фонд наоколо.

Впечатлението ми е, че подобен тип църкви пораждат полюсни мнения. За едни е шедьовър, за други е авангардна,


      






































за трети е наивистична, за четвърти - кичозна.
В района на "Синята църква" може да се намери някоя и друга сходна сграда стилистично, но уви прекалено малко са. 



Около Президентството е важен транспортен център и ако се движите в посока ж.п. гарата е трудно да бъде подмината резиденцията. По-интересно и евентуално има шанс да пропуснете е, че

има вътрешен двор с френска градина.
При липсата на паркове в централната част дворът към Президентството е добра алтернатива.

Министерският Съвет е лепнат до Президенството. Дворецът е бил лятна резиденция на архиепископа, но няма свободен достъп.



Време е до спомена и няколко изречения за България в словашката столица. Родният дипломатически корпус е в елитен жилищен квартал на няколко преки от горепосочените институции.
Българският културен институт остави много добри впечатления в мен със своята дейност, ентусиазъм и родолюбие. 
На брега на Дунав e паметникът на българските партизани, загинали в Словашкото национално възстание. Традиционно 2 юни е датата, на която се отдава почит от българската делегация. 
Ето защо тогава...
Следва компилация от различни "образи":
- папарак;
- войник от армията на Наполеон;
- магнетична фигура за туристопотока;
- живото му копие;
- двамата работяги в комбина;

- някой си пък е кацнал на прозореца.



Ако се разхождате в старата част на Братислава и ненадейно погледът ви засече короната на паважа... Стоп! Оглеждаме се в паветата за още подсказки, защото в периода 1563г. до 1830г. е бил маршрутът на унгарските крале в ритуалния процес на короноването им.
Сред най-атмосферичните улици е Свети Михаил. В тази зона са концентрирани множество заведения, сувенирни магазини, но отличителното за мен е, че денем и нощем се усеща онзи специфичен дух на Братислава.
Портата Свети Михаил е единствена устояла на времето от средновековното укрепление.

Нулевият километър е под нея.
Снимката нагледно показва как се разрушава културно наследство. Нанесената щета върху еврейското гето, причинена на стария град през 70-те години на 20 век, заради построяването на моста SNP и свързването му с магистрала с останалата част на града, е просто без коментар. Местните използват варварския акт като удобно оправдание защо Братислава не е Прага, но това е друга тема.



Главната градска катедрала Свети Мартин е като че ли най-потърпевша. Вместо да й се насладиш от площад, както повелява традицията, се налага да
пресечеш четерилентова магистрала през невзрачен подлез, за да успееш да я съзреш или да я щракнеш фронтално. Нещо повече, заради вибрациите от автомобилния трафик състоянието на катедралата рязко се е влошило. Рядко срещано малоумие!
Свети Мартин е започната през 13 век, но е реконструирана многократно. 19 унгарски императора са короновани в нея.
Макет на разрушената синагога е разположен в близост.
Като важно средище Пресбург е нямало как да бъде подминат от католическите градоустройствени стремежи. Подразбира се, че не са малко, но ще откроя няколко сред по-впечатляващите визуално. Ето какво са оставили на поколенията ордените на света Клара,

тринитарианския 

и  капуцините.
Девин е сред трите най-стари замъка в Словакия. Заради стратегическото си местоположение е бил населяван още от неолита, а по-късно укрeпен от кого ли не и съвсем естествено функционирал през вековете за военни цели.


Предвид днешното му състояние по-скоро може да се причисли към природни, а не към културни забележителности. 
Панорамната гледка, живописните пейзажи и разбирането, че е гранична зона, са останали в съзнанието ми за Девин. На снимката левият и десният бряг на Дунав са австрийска територия.

Макар че е лесно достъпен от центъра на Братислава с автобус за около 30 минути, не бих го препоръчал за посещение в еднодневен тур. Но ако ви влече природния фактор, вероятно ще донесе известно удовлетворение.






Паметникът Славин с гигантските си размери е видим от почти всяка точка от Братислава. Разположен на хълм в близост до центъра. Посветен е на загиналите в съветската армия, следователно следва да е в огромен мащаб. Според мен си заслужава разходката, защото 


се откриват добри панорамни гледки, а в подножието на хълма се преминва през една от най-добре устроените жилищни зони.




В една парламентарна република би следвало най-важната институция в страната ти да излъчва определени послания към обществото. Уви, откровено казано е най-грозното парламентарно здание, което съм виждал досега. Единственото оправдание за невразния й вид е, че тази сграда е имало друго предзначение и функционира като законодателен орган от 1992 г. след разпада на Чехословакия.


На един хвърлей от парламента е най-доминиращата забележителност на Братислава. 

Подобно на Девин замъкът Братислава е населяван от праисторически времена поради стратегически съображения. Възходите и паденията неминуемо са дали своето отражение във времеви план.


Скорошно реновиран, "избелен" дотолкова, че е изгубен автентичния вид и според мен стои нереалистично бутафорно. 


Замъкът си е цял комплекс. Въпреки полирания вид си заслужава в най-пълна степен преживяването, защото

свидетелства за величието на Дунав. 
А какъв ли град щеше да е без природната си благодат, 



без гръбначния си стълб, 



без първопричината за появата си...

В голяма река се лови голяма риба.


Няма коментари :

Публикуване на коментар