ЗЛАТНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА РОК МУЗИКА

80-те години са златното десетилетие на българската рок музика. Всички водещи групи се утвърждават и на година излиза поне по един силен албум/сингъл. В класацията ми ще акцентирам върху стиловото разнообразие и новаторството

1980 е годината на Щурците. XX Век е първият от поредицата им страхотни албуми през 80-те, който ги превъща в група с толкова значима следа. Избирам "Среща" не защото е известна, а заради въздействието й и да си го кажем един от бисерите сред поп-рок баладите.

http://www.youtube.com/watch?v=BB-OahK3d4k

1981 е годината на Диана Експрес. Макар и в групата да преминават популярни вокалисти за времето си като Личо Стоунса, Чочо Владовски, Васил Найденов, Георги Станчев, с Илия Ангелов записват "Молитва за дъжд" - нестандартна и не толкова популярна композиция с лек нюанс на 70-ко дийппърпълско звучене. Тоз орган, иновативен инструмент за нашите ширини дотогава, заедно с превъзходното пеене е солта и пипера, а и няма как да подмина стилната обложка.

http://www.youtube.com/watch?v=qADV0ON7v4w

1982 е по-оспорвана година между Тангра и Щурците. Първите със запевните си поп-рок хитове от албума звучат модерно за времето си, но не представят нещо новаторско в музиката си. Вторите обаче го правят като втърдяват стила и създават един от прототипите с хард и хеви звучене в българския рок. "Вкусът на времето" е двоен албум, а едноименната песен със седемдесетарския си хард рок риф съчетан с клавир отново ни представя тенденция за музика от предходното десетилетие. Ще трябва да настъпи лято господне 83, когато една друга група еволюира в тенденция с европейската музика, а дотогава.

http://www.youtube.com/watch?v=1H64I6OjqWY

1983 е годината на албум, който:
- рисува картини;
- провокира асоциативно мислене;
- дава свобода на въображението;
- поражда объркващи емоции;
- съчетава прогресив рок с джаз, фънк, соло на цигулка, хард рок елементи и всичко това в хармония с атмосферичния звук на синтезатора.

Албумът "След десет години" на ФСБ е един от първите случаи на концептуален албум в българската музика. Песните не са наредени просто "ей така", а е търсена сюжетна линия. Откриващата е "Пак ще се прегърнем", в средата на албума ще се срещнем "След 10 години", а в края на албума с края на човешкия живот носталгичното е изпято "късно, късно те срещнах аз" в "Епизод от романтичен филм". Последният албум в оригиналния състав на групата и личният ми фаворит за най-добър български рок албум създаван някога.

А "Пак ще се прегърнем" е композиция, която няма нужда от представяне, просто затворете очи, а от 2.40 минута синтезатора и китарата пакостят здраво. Пакостят, като вдигат високо летвата, защото дотогава и след това такова соло в българската рок музика не е имало.

http://www.youtube.com/watch?v=1NolaQNK3XI

1984 е годината, когато за пръв път се осъществява стадионен концерт на българска група пред 15 000 души. "Зимна къща" е композиция:
- изваяна с най-богата звукова палитра, до която музиката на ФСБ се е докосвала;
- трудна за описание, оприличавана на чил аут с етно мотиви (стил популярен от 90-те нататък, песен изпреварила времето си);
- експериментална по своя характер;
- в случай, че я слушате отпуснати на мека мебел е възможен "ефектът на потъването" да е двойнствен (физически и духовен) в съвзвучие с дълбините, до които достига.

С албума "VI" ФСБ навлизат в златните си години, експериментаторският дух не ги напуска, а богаството на звуковата картина още повече се разширява.

http://www.youtube.com/watch?v=KljYQz6QLrU

1985 е годината, когато излиза албумът на Щурците "Конникът". Хард-рок и мелодик-рок ориентиран, според мен тяхната най-добра творба. "Хамлет" я избирам не само защото е любимата ми тяхна песен, а и заради прекрасната лирика с универсални послания, валидни за всеки времеви период. 

О, все още крачи Хамлет в мрака,
трепери от студа среднощен,
по дънки и със тънко яке
той чака своя знак все още.

Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде -
средновековно невъзможен...

http://www.youtube.com/watch?v=vcEDmwFA6vk

1986 е годината на Тангра. Група извървяла пътя от хард рок през мелодик рок до първата утвърдила се ню-уейв българска група. Тангра имат два албума, а безпрецедентния завой от първия албум 82 до втория 86 е много рязък. Стигало се и до крайности на концертите им от страна на публиката, която иска Чочо Владовски да пее "Нашият град" или "Богатство", а на практика на сцената свирят хора облечени в странни шарени дрехи, клатушкащи се в ню-уейв стилистиката с непознатия тогава Стенли, пеещ съвременна музика от британската сцена от 80-те години. Комунистите им лепват определението "неофашисти". Вторият случай за родна група, която стилово се стреми и успява да звучи осемдесетарски. Тангра ІІ повлиява по-късно на Ревю, Нова Генерация, Клас и до ден днешен звучи интересно, различно и една от творбите, които изпревариха времето си. Макар да има сериозна конкуренция като "До последен дъх", "Бъди какъвто си", "Жулиета", изборът ми е "Оловният войник".

http://www.youtube.com/watch?v=bq_Kz31pZ7k

1987 е годината на издаването на албума "Обичам те дотук", в който експериментаторският дух на ФСБ добива нови измерения. "Гара разделна" е поп песен със синтезатори и компютърно програмирани барабани, накратко синтпоп. Синтезът между електрониката и рокът в целия албум плюс обичайното високо ниво на студийния запис преoткриват нови хоризонти на изразяване от формацията. А в "Гара рзделна" аз лично за пръв път чувам българска група да звучи като Depeche Mode, Duran Duran, Tears for Fears, което го отдавам на еволюцията на звука, извличането и приложението му. А това е най-силната черта на ФСБ, толкова нестандартна група и същевременно с най-високите звукови стандарти (студийно и на живо). Личното ми субективно мнение е, че не се е раждала по-велика група или музикален артист в България.

http://music.fsb.bg/track/station-of-parting

1989 година ще бъде представена от 2 песни. 1988 година я пропускам не защото няма достойни кандидати, а защото 1989 е (р)еволюционна не само в политически, но и в музикален аспект. Всички досега споменати от мен групи преустановяват дейност/разпадат се в края на 80-те и новите "цветя от края на 80-те" излизат на преден план. Необяснимо струпване от разнородни групи, каквото преди и след 1989 година не е имало. В по тежкия бранш Ахат и Ера; в ню-уейва Ревю, Клас; дарк-уейв Нова Генерация издават албуми; ФСБ създават сингъла "Високо". Има и други групи, които умишлено или не няма да ги спомена. 

Често срещано в дългосрочното изкуството (това, което те вдъхновява десетилетия, столетия след създаването си) е да бъде породено от депресивни, сюрреалистични, налудничави чувства и идеи. И обратното е с еднодневките, които се характеризират с позитивното, безгрижното и "пластмасово" настроение, което струи от тях. Случаят с Нова Генерация е от първите: артистична (не заради дрехите, прическите), поетична (заради талантът на Димитър Воев, сливане на музика и поезия), алтернативна (да се разбира различна), самобитна, чупят музикалния шаблон. И мракът,тъмнината, недоизказваните емоции в човешката душа.

Ковачът ми кове кръвта,
която ще ти дам.
Освободени от срама
ще стигнеме до там,
където заедно с вълка
ще търсим във степта
един изпълнен с тръни път,
лишен от суета.
Безидейна суета -
рамка златна, на врата.

http://www.youtube.com/watch?v=6HW-VRVJUNs

Златното десетилетие на българската рок музика го приключвам с неочаквано превърнала се песен-емблема, която няма как да не спомена. Рок радио "Тангра" през 2000 година и радио Star Fm през 2009 година след допитвания до слушателите достигат до един и същ хомогенен резултат за българска рок песен номер едно на 20 век. 

"Черната овца" от албума "Походът" на Ахат е класическа хард енд хеви песен, текстът и музиката са на Божидар Главев - понастоящем свещеник в Бургаска област, а Звезди "кърти мивки". "Черната овца" нямаше да е същата песен без мощния му и епичен глас. Доказателства? 

http://www.youtube.com/watch?v=DUlwXAjbd2k