БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕДИ В РИМ

Рим! В твоите руини страховити
историята ти прочетох пак;
отлитна ми духът с криле разкрити
на вековете в непрогледний мрак.

Видях те смел избраник на съдбата,
видях, опит от светлий си завет,
кат вихър как унесе те мечтата,
видях те тържествующ в целий свет.

Константин Величков, стихотворението "Рим"

Гробът на свети Константин-Кирил Философ в църквата Сан Клементе.

В някогашния манастир Санта Праседе са живяли св. св. Кирил и Методий. Последната порта в левия кораб на днешната църква е монашеската килия. В нея Константин-Кирил е прекарал последните мигове от живота си.

В непосредствена близост до Санта Праседе е Санта Мария Маджоре. През 868 г. в нея за първи път са били осветени славянските православни книги. А старославянският език е обявен за литургичен заедно с гръцкия и латинския. В първия параклис, вдясно след входа, са поставени паметни плочи от признателните държави. Посветени са на светите Солунските братя. Една от тях е българска. 


На 6 май 1651 година в Рим излиза първата печатна книга (молитвеник) на новобългарски език "Абагар" на Филип Станиславов - български католически епископ. Запазени са 8 екземпляра, като в България е само един в Националната библиотека.

Бюстът на Капитан Петко Войвода на хълма Джаниколо.

В близост до паметника има паметна плоча, на която е написано: "В памет на българите-гарибалдийци, които със себеотрицание и героизъм се биха за свободата, единението и независимостта на Италия. От признателна Италия."

Паметникът на Иван Вазов на площад "Торвалдсен", открит 2010 година. Разположен е до Музея за модерно изкуство в края на вила Боргезе.

 




Ъгълът на улиците Boncompagni и Puglie. Мястото, където Пенчо Славейков е живял в Рим. 
В църквата Сант Андреа деле Фрате са тленните останки на Петър Парчевич. Той е бил високопоставен католически архиепископ и оглавявал дипломатическите мисии срещу поробените балкански народи. Идеите на Парчевич представляват началото на българското национално Възраждане. Паметната плоча е по случай 300 години от неговата смърт.

Асен Пейков извайва скулптури на папа Павел VI, Джина Лолобриджида, Кенеди, София Лорен, Ава Гарднър. Личен и много близък приятел с маестро Федерико Фелини. Ателието му е било на артистичната виа Маргута 54.

По инициатива на римската община след смъртта му кръщават на негово име малък площад. Разположен срещу Колизея. 

Статуята на Леонардо да Винчи на летище "Фиумичино". Изваяна е от Асен Пейков.

Барелефът на бившия собственик на най-старото и знаменито кафене в града "Греко". Творбата е на Асен Пейков. Има и още един портрет на българина в "Греко", но няма снимков материал.

 


В църквата Сан Лоренцо ин Пишибус, много близо до "Свети Петър", се помещава българското училище "Асен и Илия Пейкови"

В лявата църква: Santa Maria in Montesanto на Piazza del Popolo, всяка последна неделя от октомври до юли се провежда литургия. Посветена е на всички хора на изкуството, оставили вечна следа в културния слой на Вечния град. Асен Пейков е единственият българин, чието име се споменава. 

През 2008 година брат му, художникът Илия Пейков, също е удостоен с площад на негово име в Рим. В покрайнините на града до околовръстното. 

Сан Бартоломео е църквата на остров Тибър. В нея има капела "Новите мъченици на комунизма". Специално място е отделено на убити български католически свещеници след Втората световна война.


Христо Явашев - Кристо в Музея за модерно изкуство.

На 30 август 1987 година Стефка Костадинова поставя недостижимия все още световен рекорд от 209 см. на Олимпийския стадион в Рим.

Северно от комплекса на via Madonna di Campiglio 6, през 1976 година, оперният колос Борис Христов дарява безвъзмездно вилата си в Рим на България. За обучение на млади български оперни певци. Днес е български културен институт.

Знаете вероятно. След драми, църквата "Викентий и Анастазий" до фонтана ди Треви вече не е "българска". Светият Престол ни предостави друга църква. И тя е Сан Паоло ала Регола, между Кампо деи Фиори и еврейското гето. Чудесно разположение.

А на хълма Авентин може да прочетем...

Кат гледам твоите палати вети,

о, вечний Рим, и твоя Ватикан
велик, създание на вековете,
и Колизея - рухнал истукан

на силата, де плачат ветровете,

и Тибъра, и твоя разкопан
скелет, и славата, и праховете
на старий мир, на тоз изчезнал блян,

аз диря с поглед Цезаря и Брута,
или Корнелйя, римлянка прочута,
или Хорацйя - песник увенчан.

Напразно тез велики сенки гона:
весталките ми сиигат от балкона
и жрецът поздравлява ме пиян.

Иван Вазов, сонета "Рим"


Roma Caput Mundi 1 част

Roma Caput Mundi 2 част

Roma Caput Mundi 3 част