ПРАГА, ОТКРИТ ГРАД 2

Непокътнатото великолепие и красота на Прага, град отвъд сравнимото, остави диря във въображението ми, която никога не ще избледнее. Рихард Вагнер

Чудех се коя снимка визуализира възхитата от горното изречение. И не беше трудно. Староместкият е от онези площади, на които му прилягат класациите като топ 10 на най-красивите площади в Европа.


Цялото архитектурно многообразие на Прага се съвместява в едно. Готическата Тинска катедрала е редом до рококо дворецът Кински, а диагонално се извисява бароковата "Свети Николай".

Пропит с множество исторически събития, Староместкият деликатно ни напомня за тях със следи за по-просветени. Пропускам ги и се досещам, че заглавието е "Прага открит град", следва да търсим достъпната голяма красота в отворените пространства. 

Накъдето и да се обърнем, 

все ще немеем. 

Една от популярните забележителности на Прага, Астрономическия часовник, я намирам силно преекспонирана, а процесията на всеки кръгъл час има забавно-инфантилен контекст, некореспондиращ с нивото на удивителния Староместки площад.

Апогеят на пражкото изживяване е Карловият мост.

Сегашното наименование е едва от около 150 години. Предходните векове е бил известен като каменния/пражкия мост и е било единственото съоръжение над Вълтава, свързващо Мала Страна и Старе Место. 

Настоящият мост датира от 15 век от времето на градоустроителя Карл IV. 30-те статуи са реплики на барокови скулптури от 18 век. Още едно потвърждение за еклектичното обкръжение, следващо неспирно горкия пътешественик.

Поради помитащия човекопоток на Карловия мост, задачата пълна наслада от видяното не е лека за изпълнение. Рано сутрин или късно вечер е по-спокойно. А панорамните спектакли са възхитителни.

Духът на Прага.

Две са кулите в завършека на Карловия мост откъм Мала Страна. От другия край в посока Старе Место обаче е само една единствена.

На чуждестранните търговци, посещаващи Прага и желаещи протекции от монарха се е налагало да плащат определени суми. Тази привилегирована класа се е настанявала със стоката си в укрепен вътрешен двор, търгували са, устройвали са си веселби. Постепенно дворът в близост до Тинската катедралата в Старе Место придобивал все по-голяма значимост и е нямало как да няма подобаващото архитектурно отражение.

Сред най-блестящите ренесансови перли на Прага, сграфито декорирани, е дворецът Грановски в Тинския двор.

Някой да спомена сграфито? На Мале Намести, малкият триъгълен площад залепен до Староместкия.

До окончатленото обединение към края на 18 век сегашният историческия център на Прага е бил обхванат от пет града, функциониращи независимо един от друг. За три от тях (Храдчани, Мала Страна, Старе Место) загатнах досега, а четвъртият е свързан със стремглавите стремежи на Карл IV. Идеята му за превръщането на Прага в културен център се реализира чрез планирането на цял нов град Нове Место, проект без аналог в европейското средновековие.

Кметството на Карловия площад е сред малкото съхранени, автентични свидетели на онези времена.

За статистиката, Прага през 15 век е третият по площ град в Европа след Рим и Константинопол.

Бидейки император на Свещената Римска империя, която според Волтер е "нито Свещена, нито Римска, нито империя", Карл IV е поредният владетел с претенции. За какво? Приемник на Римската империя, покровител на християнството и реставратор на универсалната империя на цивилизованите народи. Чудо ли бе това, като подразберем, че търсеният модел на градско преустройство е бил вдъхновен от Древен Рим!

Между другото, посещение на йезуитската църква на Карловия площад, изненадващо наименована "Свети Игнаций", е инициатива със задължителен характер. Вътре, знаем какво ни очаква, нали!

Като се устремим в посока Вълтава от Карловия площад, целта е авангардът. "Танцуващата къща" на Франк Гери всяла смут сред традиционалистите, бил й е лепнат етикетът "спорно". За щастие от историята съдим, че еволюцията в човека не е позната на тесногръдите "консерви". Може да настъпи леко объркване какъв е стилът й, но след кратка справка кимаме разбиращо. А, да, деконструктивизъм.

Уви, от проектa на  Карл IV до днес е изминал период на обезличаване на Нове Место. Не е пресилено твърдението, че цялостно бледнее пред Мала Страна и Старе Место.

Пример е Вацлавският площад. Липсата на пражката изящност осезаемо контрастира спрямо "по-старата" Прага в близост.

Свидетелства за политически и исторически събития, но какво от това. Не е моята Прага. Особено вечерно време.

Ако не се ориентирате къде се разпростира Нове Место, има необичайно местоположение. Някак си е "увит" около Старе Место като голямо крепостно укрепление. 

Всъщност няма нужда да се изпада в незначителни формалности къде е границата между двата района. Видно е от площада на републиката. 

По-пленителните здания като Общинския дом - концертна зала в стил ар нуво, са със староместки корен.

Еклектика. Готическата барутна кула се извисява гордо повече от шест века. Отдавна надживяла съседите по местоживеене.

Най-представителаната порта от 13-те, обграждали Старе Место. И навярно важността й е причината да устои на благоустройствените копнежи.

Ар нуво, движението в началото на 20 век, е добавило своите щрихи към колоритното зрелище Прага. Алфонс Муха е първостепенният виновник.

Да видим в следващите снимки защо авторът се фокусира върху това "ново изкуство". 

Прага е открит град и с всестранен диапазон.

Може да ни учуди понякога със своя фасон.

Не се нуждае от ентусиазиран поклон,

оперира в унисон,

за да се долепи в градския небосклон.

След непретенциозното отклонение в рими пражкото приключение наближава своя край.

Но не в безцветната гама дерзай.

Ако не бъдат упоменати културни възродители като Ставовския и

Народния театър, осезаемо пътят не е извървян докрай.


Еврейският квартал Йозефов е петият от независимите градове. Сринат в края на 19 век и преустроен, днес по естествен начин се е адаптирал с обкръжаващата го среда. Съхранени са най-паметните здания на общността като


Старонова синагога - най-старата действаща в Европа и еврейското кметство с двата часовника. 

Горният е с римски цифри, под него е на иврит.

По-общоизвестно е старото гробище, което е над уличното ниво.

Йозефов е най-запазеният квартал с исторически еврейски паметници в Европа. Въпреки модернизацията е постигнат баланс с културното наследство. Испанската е сред шестте останали синагоги.

Няма ли да кажа няколко думи за бирите, градините? Някой практичен съвет?

Е, няма. Току-що открехнах виртуално насоките за бъдещи блогови откровения.

Едно е сигурно, Прага не се изконсумира лакомо наведнъж. 

По-бавничко. Без изсилване. Глътка по глътка.

Прага е поезия на забавен каданс.

Първа част

ПРАГА, ОТКРИТ ГРАД

"Прага не ме пуска - тази баба има нокти на хищник. Ето защо трябва да се примирим,

да я подпалим от двата края - от Вишеград и от Храдчани,

тогава би било възможно да се спасим." Франц Кафка

Хармоничният ансамбъл, оформен в Мала Страна, е "черешката на тортата" в Прага. Малко квартали в Европа могат да се докоснат до постигнатото и консервирано съвършенство. 

Забравете за клишетата и постулатите. Те са за това, за да бъдат оборени. Концентрацията на магията е неравномерно разпределена в определени райони. Най-бляскав и съхранен сред които е Мала Страна.

До 18 век е наподобявал град в града с отделно законодателство и собствено кметство. Първоначално е бил икономически изостанал, но от 16 век е започнал процес на мащабно модернизиране до степен, че безвъзвратно бива изгубена архитектурната стилистика по тези географски ширини. 

В резултат на което, аристокрацията и църковните служители се настаняват във величествени имения и дворци с градини по италиански образец. Изясни ли се сега защо е най-красивият район на Прага! Нека видим следващите снимки...

Ненадминатият Ренесанс е оставил своите отпечатъци върху фасадите на сградите чрез техниката на изобразяване на сградите сграфито. 

Няколко последователни слоя мазилка се нанасят, след това биват отстранявани на различна дълбочина, за да изпъкнат цветовете на долните мазилки. 

Ренесансова Прага е изумителна. Даже изумителна е недостатъчна дума в случая, направо "мачка". Дворецът Шварценберг.

Най-блестящо декорираното сграфито здание в Прага датира от 16 век и е построено от фамилията Лобковиц, а повече от век по-късно е придобито от сегашните му собственици Шварценберг.

За да бъде осъзнат Храдчанският площад е нужно внимателно обхождане и детайлно взиране дворец по дворец. Формата му е непроменена от средновековието, но сградите са претърпели промени в посока Ренесанс и барок.

Възможно е да изникне ефектът "Уау". Признавам при мен се случи: бароковото бижу "Тосканския дворец", днес Министерство на външните работи.

Друга красота, която заслужава да бъде спомената на Храдчанския площад е Архиепископският дворец. Не може да се отрече, че властимащите са имали усета и умението да достигнат най-високите естетически нива за времето си.

Местоположението му не е случайно, непосредствено до замъка Храдчани. По поръчка на Хабсбургите е започнат строежът на двореца. Очевидни са близките взаимотношения монархия-църква.

Твърди се, че най-големият замъков комплекс в света е Храдчани. Защо комплекс? Защото Храдчани е симбиоза от църкви, дворци, градини, дворове, музеи, зали, галерии.

И въпреки формалните наименования фасадата наподобява повече на дворец.

Не желая да навлизам в исторически детайли. Какво ми направи най-голямо впечатление в комплекса? С две думи - стиловата еклектика. Щетите по замъка през вековете са го видоизменили. От бароковата резиденция на президента...

... до катедралата, седалище на архиепископа "Свети Вит". Лявата кула е готическа, но върхът на дясната е ренесансов. Защо?

Вкусът на времето. Повлияна от френската готика, църквата е започната 14 век, по-късно са вградени ренесансови елементи. Главната катедрала на Прага е завършена чак през 20 век и тогава окончателно придобива готическия си вид.

Поглеждайки църквата "Свети Георги" в комплекса Храдчани, може отново да забележим разностилието. Бароков екстериор, а ако влезнете във вътрешността се връщаме столетия назад в предхождащия готиката - романизъм. Хипотетично погледнато и "Свети Вит" е било възможно да изглежда по подобен начин, но в по-различен мащаб.

В Храдчани има и художествена галерия, но не я препоръчвам освен ако нямате по-специализиран интерес. Атмосферата в замъка като всяка по-институционална среда е по-стерилна.

Страховският манастир в Мала Страна е ансамбъл от сгради, който препоръчвам да бъде посетен. И навярно не би било фатално ако се пропусне посещението на

църквата

или библиотеката.

Голям пропуск обаче би било невъзможността да се насладим на очарователната гледка, убеждаваща ни колко фотогенична е Прага. 

Запитвайки се защо Мала Страна е по-близо до съвършенството, стигам до следното заключение:

- защото е доминиращо бароков район. Видно е в пищността на "Св. Богородица от Лорето" и 

в елегантния Чернински дворец.

- втората причина е в стъпаловидното оформление на тесните,

криволичещи, 

вълнообразни улици.

Произвеждат драматичния ефект да те изведат до някой площад с поредния дворец,

монумент,


































 






църква...

или внезапно разкрила се гледка. 

За да не ни заболи вратът от взиране в посока нагоре, в Мала Страна е добре да поглеждаме и надолу. Заслужава си да се вгледаме в паважа,

шахтата.

Да не пропуснем лебедите.

И отново вдигни очи,

виж този ландшафтен свят.

Пражкият барок достига своята кулминационна точка в "Свети Николай" в Мала Страна. Уточнявам разположението, защото има две църкви с едно и също име в града.

Катедралният купол и кула са емблематични за архитектурния облик на Прага.

Малостранският площад пред "Свети Николай" е сърцето на района, но поради натоварения трафик не може да изпъкне в цялостната му прелест. Чумната колона е традиционен паметник за Централна Европа, ознаменуващ краят на епидемията. За да не се преповтарям във Виена 2 има информация кой е моделът за подобен род монументи.

В Мала Страна се намират множество нешлифовани диаманти. Посещение на църква от ордена на Малтийския кръст е традиционно добра идея във всеки град.

Част от комплекса на рицарите хоспиталиери е стената на Джон Ленън. Една от малкото модернистки тематики в стара Прага.

Като идейно събитие и символизъм не е непознато за нас българите. И в София има подобна стена в същото десетилетие изрисувана, но в по-малък мащаб. 

Продължавайки няколко десетки метра от гореспомената забележителност в посока Вълтава, достигаме до остров Кампа, където може да се каже "Чао" на Мала Страна,

да се пренасочим мислено към другия бряг на реката, на която е посветена втората част за чешката столица. А дотогава какво ни нашепват дискретно от пражките фасади?

Когато си в Прага, едно наум. 

Постоянно бъди нащрек.

Възприятията да са отключени.

Да не ни напуска музикалното вдъхновение.

Да придобием мъдро откровение. 

За да достигнем благоустремение,

пътят е през съзерцание и умозрение.

Втора част