24.11.2014 г.

ВИДИН - НА ДУНАВА ВЕЧЕН СТРАЖ


Видин е сред водещите градове с най-запазено културно-историческо наследство в България. Настоящата статия има за цел да разкрие скритите диаманти и да даде обоснован отговор на въпроса: "Какво друго да посетим освен Баба Вида"?

Корените на града са свързани с келтското селище Дунония преди 23 века. Римляните оценяват стратегическото му разположение, укрепват го и трансформират името в Бонония (хубава крепост). Има теория, че от глагола "бдя" може да търсим причина за средновековното наименование Б(ъ)дин. За византийците е било трудно да бъде изговарян и го прекръстили на Видини. В края на 10 век градът е временна столица на България след като Бдинският митрополит коронясва Роман за цар. Най-голям разцвет достига през втората половина на 14 век, когато е столица на Бдинското царство. С падането му настъпва краят на Втората българска държава през 1396 година. Османлиите дават съвременното наименование Видин, а следващите векове продължава тенденцията на ключово административно и стопанско средище. През 17 век е бил наричан "главен град на България". Но дотук мисля да спра с историческите данни, защото по-късните събития са тясно застъпени със снимковия ми материал.

Главната порта на Видинското кале "Стамбол капия" е украсена с герба, на който е изписан девизът на града "На Дунава вечен страж". 50 килограмовата бронзова пластика е изработена през 1936 година от италиански майстор.







Девизът в Градската градина.










Дунав е най-тесен по протежение на българския бряг при Видин. Именно голямата водна артерия е благоприятстващият фактор за възникването на селища в близост до нея.
Дунав мост 2 в своята цялост с дължина от 1971 метра.
Удоволствието да преминеш пеша през инфраструктурно съоръжение с подобен мащаб е голямо. Пътеката е разположена от лявата страна на моста в посока Румъния. 
Разстоянието от центъра на Видин до моста е 8-10 километра в зависимост от избрания път. Което на практика би отказало всеки благоразумен човек да достигне пеша. 

Островът е българска територия и разделя плавателния от неплавателния участък на реката.
Мостът е кръстен "Нова Европа", а в средата му преминава ж.п. линията. Общата стойност на проекта е 256 мил. евро. 

Най-дълбоката точка на Дунав е границата между България и Румъния.
Свидетел на миналите векове е най-автентично запазеният средновековен замък в България "Бабини-Видини кули". Името е свързано с легендата за трите сестри Вида, Кула и Гъмза. 

Първоначално замъкът се е състоял от две части: жилищно-стопанска и отбранителна.
Отбранителното съоръжение е изградено върху останки от крепостни стени на античната Бонония. Основите са положени през втората половина на 10 век. 

По време на управлението на цар Иван Срацимир през 14 век Баба Вида е била обитавана като феодален замък. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който има днес.
Около Баба Вида е изкопан дълбок ров, който е бил пълнен с вода от Дунав. Крепостта в днешно време има форма на неправилен трапец, състощ се от две основни стени и четири каменни кули. 

В миналото към нея над рова се е минавало по дървен мост, сега каменен. Достъпна е само от север, където се намира входната й кула. 

Част от естествения декор е преустроен в сцена за открит летен театър. "Капитан Петко войвода", "Сватбите на Йоан-Асен", "Мера според мера" са част от филмовите продукции снимани на територията на крепостта.
Забележителен факт е, че значителна част от средновековното здание е запазено и до ден днешен. Баба Вида е най-укрепената част от Видинското кале и никога не е била завземана със сила.
Астрийският капитан Щад през 1740 година пише в дневника си: "Който владее Видин не само би управлявал Сърбия, но би задържал голяма част от България, но и би се разхождал свободно във Влашко и Молдова чрез много удобна и кратка съобщителна връзка през "Трансилвания".

Между 1689 г. и 1720 г. Видин е окончателно преустроен и заедно с Калафат представлява укрепена група, разположена като в засада зад завоя на Дунава. Крепостната система на града е известна още като "Калето" и единствена по рода си в България. 
Проектът е изготвен от френски и полски инженери. Представлява полукръг с диаметър 1800 метра с двойна каменна стена откъм реката и прокопан ров запълван с вода, ограждащ сушата. С включването и на Баба Вида в отбранителната система Видин е бил първокласен военен пункт на Дунав.
Днес крепостното съоръжение е в сравнително добър вид откъм реката. Откъм сушата са запазени основно крепостните порти (капии). Представляват прави подлези, засводени отгоре с масивен цилиндричен свод. Двата отвора на подлезите се затварят с двукрили врати. 
Общият брой на капиите е 9. 5 откъм Дунав, 4 откъм сушата. 

Първата е Аралък капия, разположена северно от Баба Вида и е зазидана. Трудно е за ориентиране, но може би днес изглежда по този начин.
Топ капия е следващата и е непосредствено до Баба Вида. През нея са влизали само войските и е обслужвала военното пристанище. При подходящо време през Топ капия се стига до градския плаж. 
Продължавайки да се движим по поречието на Дунав, достигаме до Сарай капия. В миналото е била предназначена за достъп до резиденцията на Осман Пазвантоглу. 
Телеграф капия е разположена в близост до градското пристанище. Непосредствено до нея е сградата на турския телеграф или старата турска поща, откъдето произлиза името на портата. Изпълнявала е обществена, търговска, пътническа и митническа функция.
Петата капия откъм реката е Сюргюн. Някога тук е бил рибният пазар и затова са я наричали рибна капия. Върху нея е изградено зданието на днешната художествената галерия "Никола Петров", за която по-късно ще опиша по-подробно. 
Пътят водещ за Истанбул e бил от първостепенно значение в империята и напълно естествено главната порта на Видинското кале е наименована Стамбол капия. Гербът на града е поставен на най-представителната порта, а малкият фонтан "Момчето с рибката" привнася очарование.
Със седмата порта историята е по-прозаична. Разположена е до видинския пазар и съответно неизненадващо е наименована Пазар капия. Най-старият площад в Калето при управлението на Пазвантоглу се е намирал в близост.
Еничер капия се откроява със запазено стилизирано слънце. Името й произлиза от близостта с някогашна казарма на еничари.
Флорентин капия е последната порта от Видинското кале, водеща към село Флорентин. Към днешна дата състоянието й е невзрачно.
Интересното е, че крепостната стена е почти изцяло запазена в участъка от Еничер капия през Флорентин капия до Дунав. Според мен има голям потенциал за реставрация и облагородяване.
Повече от век след завършването на Видинското кале на около километър в посока по поречието на Дунав е построена Табия капия. Адаптирана към градския колодрум и е възможно портата да бъде объркана, че е била част от Калето, но всъщност не е.
В края на IX век Видин се превръща в областен център и седалище на самостоятелна митрополия. Катедралният храм "Свети Димитър" е втората по площ църква в България след "Александър Невски".



Важен акцент в исторически план е, че в "Свети Димитър" през 1868 година за пръв път се е провела църковна служба от български архиерей на български език.

Първоначалният градеж на катедралния храм е предимно от дървен материал и просъществува около 240 години. Но поради овехтялост се взима решение да бъде срутен и изграден наново през 1926 година, когато е тържествено осветен.
Централният купол достига 33 метра. По показател височина "Свети Димитър" се нарежда на трето място в национален мащаб.
Защо "Свети Димитър" е разположен извън Калето? 

Поради рестрикции от страна на османските управители. Портите за крепостното съоръжение се затваряли привечер и съответно създавало пречки за достъп до двата християнски храма в рамките на укреплението. Не бива да бъде пренебрегван фактът, че българската общност след завършването на Видинското кале е нямало право да обитава собствени домове и бива изгонено. 
"България има един паметник на победите, какъвто никъде другъде в Просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен..."

Често цитираните думи са на английския журналист Берлайн за неповторимия Паметник на скърбящия войн. От изкуствоведска гледна точка монументът е без аналог за родните ширини, може да се използва епитета уникален. Реализацията на идеята как българският войник-победител в Сръбско-българската война не тържествува, а скърби, е забележителна.





Паметникът - костница на загиналите от Трети бдински полк по време на Сръбско-българската война е официалното название на монумента. Издигнат е в чест на загиналите при отбраната на Видин, Белоградчик, Трън, Сливница и за героите при превземането на Пирот през 1885 година.

Автор на проекта е видният български скулптор Андрей Николов. Централната част е изградена от гранитни блокове във формата на пресечена пирамида, в която е самата костница. Българският гренадир в шинел с пушка в ръка се е подпрял страдалнически, навел е глава. Отлят е от бронз в парижка леярна. 


Бронзовите релефи са на Арнолдо Дзоки, който няма нужда да бъде представян. 


Първоначално разположен на централния видински площад "Бдинци" (където би следвало да му е мястото), монументът бил преместен 20 години по-късно на площада до гарата, където се намира и до ден днешен. 

Нека си припомним какво изрича Роден, виждайки произведенията на Андрей Николов: 
"България е малка за този автор!"



В културен аспект Видин е редно да се гордее с първата фукционално обособена театрална сграда на територията на България. 

Открита през 1891 година по европейски образец (около 15 години преди Народния театър) и изцяло предназначена за театрални нужди - 480 места, обширен салон, партер, ложи, голяма сцена.
Поради проблеми с осветяването на културното здание е бил изграден стъклен покрив. И са се играли дневни представления. Днес театърът е видоизменен. По-авангардният елемент е претърпял промяна след опожаряване.

Първата европейска театрална постановка в България е изиграна във Видин с унгарско участие през 1849 г. Поради наложена забрана за публичност, е осъществена в частен дом с благотворителна цел за подпомагане на бойците на Лайош Кошут, които пребивават няколко месеца в града.
А знаете ли, че в графичния отдел на градската художествена галерия "Никола Петров" се съхраняват 45 оригинални отпечатъка на Рембранд, Дюрер, Гоя, Дьолакроа, Миле и други?

Както по-нагоре бях написал, Сюргюн капия лежи в основата на днешното здание. Получилото се възвишение се видяло атрактивно да бъде издигнат военен клуб през 1892 година.
Барелефът на Георги Чапкънов над входната врата, посветен на патрона - видинчанин.
Военният клуб е преустроен в художествена галерия през 1962 година. Постоянната колекция е обемна и има представители на различни течения в изобразителното изкуство. Над 800 са живописните платна, а общият брой надхвърля над 1400.


Градската художествена галерия притежава 13 произведения на Владимир Димитров - Майстора.




Една от трите творби на Златю Бояджиев в колекцията.

Продължавам изкуствоведската тематика с най-изтъкнатия видински художник Жул Паскин. За съжаление родната му къща е съборена.


В днешно време има издигнат стандартен бюст-паметник в Калето. Но Видин е длъжник към художника с най-висока репутация сред всички български артисти, реализирали се някога в чужбина. 

Паскин се самоубива, а в деня на погребението му в гробището Монпарнас всички галерии в Париж затварят в знак на траур.
Видинската синагога е била втората по големина в България след софийската. Умишлено пишейки за нея използвам минало време, днешното й състояние е в резултат на безобразно стопанисване. На кого може да му хрумне да я използва за склад?
Света Петка се счита за една от покровителките на Видин. Полувкопаната църква, носеща нейното име, е един от двата християнски храма в Калето от османско време.
Църквата е изографисана. Била използвана за склад за въглища от османските управители. Кой знае още как е функционирала, но днешното й състояние не е добро. Отворена е от четвъртък до неделя.
През 20-те години на 20 век се реализира най-голямото частно дарение, осъществявано някога във Видин. Индустриалецът Тома Лозанов раздава богатството си за благотворителни цели. Дарява колосална сума за времето, с която се изгражда комплексът от сгради към Видинската митрополия, читалище "Цвят", градската баня, сградата на Българска земеделска кооперативна банка, сиропиталище и други.

Монументалната палата на Видинската митрополия, построена през 20-те години на 20 век.
Изградена като "Света Петка" през 17 век, църквата "Свети Панталеймон" има сходен екстериор. Възможно е да бъдат объркани. Разположена е в двора на митрополията.
Мозайката над входната врата.
Функционирала е като катедрален храм преди построяването на "Свети Димитър". Софроний Врачански и първият български екзарх Антим Първи са служили в "Света Панталеймон". 
Стенописите са пленително-разкошни. Отворена е само в четвъртък до обяд. Възможно е да я разгледате и друг ден ако помолите (намерите) отговорният служител в митрополията да я отключи. Заслужава си усилието.
Непосредствено до "Свети Панталеймон" е  храмът "Свети Николай". Изграден е в периода, когато се оформя цялостният облик на комплекса от здания към Видинската митрополия, а именно 20-те години на 20 век. На мястото на старата камбанария на "Свети Панталеймон" и старият храм "Свети Никола" е било решено да се издигне внушителната постройка.
Мозайка пресъздаваща Свети Николай. Разположена е над южния вход. 
Храмът е цялостно изографисан, реставриран и остава много добро впечатление.
"Това не е достойно за мен, трупът на пастира трябва да падне там, където пада народ и войска!"

Думите са на Антим Първи по повод възможността да потърси убежище в Калафат на по-безопасно място по време на Сръбско-българската война. Избран за първия български екзарх през 1872 година и председател на Учредителното събрание във Велико Търново 1879 година. Няколко десетилетия след смъртта на Антим Първи е изграден и изографисан мавзолей с негов мозаечен портет над входната врата, а във вътрешността е разположен саркофаг с тленните му останки.
До Видинската митрополия виждаме монумент в чест на Софроний Врачански. По-нагоре написах, че е служил в "Свети Панталеймон", но не по свое желание, а принудително прекарвайки три години от живота си в града. Целта е била легитимация пред християнското население на сепаратиския управител Осман Пазвантоглу.
Архитектурата на Видин от епохата на Възраждането в голяма степен се дължи на строителните начинания на исторически противоречива личност. Осман Пазвантоглу изгражда нови улици, прокарва водопровод, построява монументални постройки, джамия, библиотека, конак. Модернизира града за тогавашните стандарти. В периода между 1794 г. и 1807 г. Видин е столица на сепаративния Видински санджак, който се простира в значителна част от Северозападна България. Пазвантоглу извоюва своята независимост от султана и за да се издигне в очите на външния свят толерира настаняването на чужденци, привидно търпим е към християните. 

В началото на 19 век във Видин е имало 32 джамии. Голяма част от тях били разрушени при военни сражения. Останалите рухват след изселването на турското население от града. В днешно време е съхранена единствено джамията на Осман Пазвантоглу. 
Не върху всяко минаре на джамиите се е поставял полумесец, същуствувало е голямо разнообразие. Стилизирано изображение на пика представлява древноегипетски символ за мощ. Съществуват множество свободни интерпретации за завършека на джамията. Най-правдобоподна е хипотезата, че пиката е знак за войсковата част, към която спада Пазвантоглу.
Вътрешността.
Построяването на библиотека в непосредствена близост до джамията е израз на просвещенския идеал, чрез който Пазвантоглу е търсил одобрение от европейските сили. Покрита е с купол от оловна ламарина, а основата е квадратна. Основният фонд е бил съставен от семейни дарения, а броят е бил над 2000 книги.

Порталът на предверието. Днес библиотеката е празна. Книжният фонд е бил изпратен в Народната библиотека и в Турция.

Отвъд Калето в двора на видинската болница е Салахидин Баба теке. Паметникът е гробница, вдигната по заповед на Пазвантоглу, в чест на загиналия еничер Салахидин бей в края на XVII век. Долавя се прилика с библиотеката от горните две снимки.
Кръстата казарма е наследство от управлението на Пазвантоглу. В цялата османска империя няма подобна композициянна схема: здание във формата на равномерен кръст с прилежащи четири самостоятелни вътрешни двора. Най-разпространената версия, че е била конак на еничери, разположена в градината на стария дворец на пашата. Функционирала е и след Освобождението като казарма, съд. 

Вътрешността е преустроена в етнографски музей с акцент върху обичаите, бита, облеклото на местното население.

Мозайка от римския град Рациария - столица на провинция Крайбрежна Дакия, намиращ се на 27 км. от Видин.

Предвид вражеските отношения със султана, тленните останки на Пазвантолгу не e могло да бъдат погребани в Калето. Днес гробът му е прилепен зад един блок.
Регионалният исторически музей се помещава в музея Конака. На това място е имало сграда наричана "епископски конак". Била е разрушена, построена наново през 19 век и фукционирала към митрополията, тъй като е част от българската махала отвъд Калето. Зад крепостните стени е можело да живеят единствено турци и евреи. След Освобождението Българската църковна община е била настанена, а след това и Община Видин. 



















Сградата е видоизменена от османски времена. По-късно е надградена с още един етаж, внедрени са елементи от възрожденската ни архитектура. Достъпна е през проходите от двете й страни.








Рисунки от пещарата Магура; колекция от оръдия на труда, накити, съдове, датиращи от бронзовата епоха; средновековни и османски предмети са изложени в музея.

За мен акцентът е античният раздел с римското археологическо наследство от Бонония (Видин), Кастра Мартис (Кула) и най-вече Рациария (с. Арчар). Мраморна глава на богиня-покровителка на града.




















Оригинална антична подова мозайка от 3 век, намерена в крайградска вила до Рациария.



Мраморен саркофаг пред Конака. Не е единствен, а напротив - ненадейно може да са натъкнем частично или цялостно на още древни ковчези в откритите пространства, особено в Градската градина. Даже Националният исторически музей да не останат по-назад са си "прибрали" също един саркофаг. 




Бисерът от римското културно наследство е мраморната скулптура "Почиващият Херакъл" от 2 век. Творбата е копие на древногръцкия скулптор Лизип. Преди 20 години скулптурата е открадната от музея, намерена на по-късен етап. В Градската градина може да видим "Почиващият Херакъл", вероятно копие на римския оригинал.

И Венеция е оставила своя отпечатък във Видин. Споменава се за търговци от Дубровник (тогава част от Венецианската република), които използвали подземни каменни помещения в близост до Баба Вида. Целогодишно стоките се съхранявали при постоянна температура и без опасност от подпочвени води. Днес мястото е известно като "Венецианския склад", запазено е и се стопанисва от протестантска църква. На снимката се вижда тунелът водещ към подземните помещения.


Османската империя предлага убежище на бежанците - революционери от немски, унгарски, полски и италиански произход след потушаването на "Пролетта на народите" от 1848 г. Със стремежа за обособяване на национална държава и активизиране на републиканските идеи унгарският национален герой Лайош Кошут е пребивавал три месеца в една от двете запазени възрожденски къщи във Видин. 
Хаджиангеловата къща в Калето може да бъде сбъркана с горната заради сходния екстериор. Всъщност тя е другата запазена възрожденска къща във Видин.
Старата турска поща е единствената запазена пощенска сграда от османски времена на територията на България. Чрез тогавашната технология телеграфа се е осъществявало комуникация. Това е и причината за наименованието на най-близко разположения обект - Телеграф капия. По-късно пощата е функционирала като гимназия, археологическа сбирка, музикална школа, художническо ателие. Днес е туристически център.
Следва поредица от най-представителните сгради в проевропейски архитектурен профил.
В близост до площад "Ташкюприя" се нястанявали докторски фамилии. По-заможните си построли имоти, които са и сред най-красивите къщи във Видин. 
Следващият образец е бил собственост  на Иван Кунов, два пъти кмет на Видин в периода на първото десетилетие на 20 век. Построена е в памет на синовете му, загинали във войните 1912-1918. 
Две отделни здания с двор представлява някогашната резиденция на Кунов. Днес са реставрирани и може да се насладим в целия им блясък.
Срещу тях друг някогашен докторски имот "хваща окото".
Старата баня е част от наследството на индустриалеца Тома Лозанов, дарено на града. Разположена в Градската градина, а днес е реставрирана и превърната в частен хотел.  
А пък "Къщата с куклите" (4 на брой) ни връща от времената в края на 19 век,
когато скулпторите по сградите не са буржоазен излишък, а необходим естетически завършек.






В Калето до Стамбол Капия може да се насладим на сравнително запазения сграден фонд. 
Тук се усеща атмосферата на Видин.
Около митрополията и Стамбол капия за мен е най-добрият жилищен район на Видин.
Първото винарско училище в България датира от 80-те години на XIX век. Зданието стои солидно и излъчва дискретна достолепност.
Този пък блок е с интересен соц дизайн.
Една от най-шикозните сгради във Видин е построена в края на 19 век. Първоначално е била поща, а по-късно е Българска земеделска кооперативна банка и Градски общински съвет. Част от огромното дарение на Тома Лозанов.
На централния площад "Бдинци" през 1944 година е издигнат Паметник в чест на загиналите офицери и войници от Трети бдински полк във войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г. Изграден е от сив гранит и патиниран бронз, изобразяващ група войници в боен устрем. На паметника е изписано следното: "Величието на Родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея".
Самият площад "Бдинци" има силно социалистически привкус с типичната масивна сграда (съдебна палата и библиотека) поради което са съборени здания с по-висока архитектурна стойност. За сградата на Общината, която нарочно я пропуснах от кадъра и неработещият фонтан се подразбира. Площадът е бил кръстен през 50-те "Сталин", а по-късно и "Димитър Благоев".

Ако сте стигнали с четенето дотук, мисля бихте се съгласили, че площадът заедно със "стъргалото/главната" не са показателни и не създават усещането за град с голям културно-исторически потенциал, какъвто Видин безспорно притежава.

Разчупена и интересна сграда от социализма: хотел "Ровно".
Крайдунавската градска градина е изграждана на етапи повече от столетие, започваща днес от колодрума до Баба Вида с внушителната дължина от близо 2 км. Голяма част от най-интересните забележителности ги представих досега, така че няма смисъл да се повтарям. 
Разхождайки се из нея покрай Дунав, би могло да се изрече: "Да, това е визитната картичка на града". 

Как беше девизът на града? А да: "На Дунава вечен страж".

И срещата ни бе безцелна-
излишен миг в банален влак.

Това е гарата Разделна.
Дано те срещна утре пак.

Няма коментари :

Публикуване на коментар