Колкото повече виждаш, толкова по-малко знаеш.
А понякога и "тайното място" ласкаеш.
"...елате на улица Сан Паоло, при вратичката, която носи номер 19" - Стендал в "Пармския манастир".
Ако се замотаеш по улиците на Парма, имаш ориентир.
Възхита
те връхлита.
Парма е щит, използван от римската армия. Основана е от етруските. Има сходна съдба с Модена и градовете по Виа Емилия. Хуни, готи, Равенски екзархат, лонгобарди, франки, Свещена Римска империя, милански контрол, Фарнезе, Бурбоните са властвали.
По-важното е какво влияние се усеща в днешна Парма?
Пиаца Гарибалди изпъква с изтънченост. Оживен, концентриращ административните сгради на областния управител и общината. Усеща се рафинирания дух, който не е лесно да бъде визуализиран. И хора с велисопеди.
Катедралата и баптистерият се прокрадват от пиаца Дуомо.
Ломбардско-романски е стилът на Дуомото. Течението се е развило в Северна Италия и е част от средновековния романизъм. Стените са удебелени, липсват скулптури по фасадата. Арковидната структура и украси са основният вдъхновител на теоретиците стилът да бъде наречен романизъм. Напомнял им на древноримските градежи.
До по-семплата катедрала облицованият с розов мрамор баптистерий директно сразява. Осмоъгълен по форма, следващ принципите на християнската догма. Местният архитект Бенедето Антелами сътворява едно от най-изящните средновековни здания.
Парма предлага няколко удивителни причини да бъде посетена. За да се настроим към най-съществената, да си припомним, че входът за катедралата е безплатен. Oзъбените лъвове на главната порта, характерни за романските църкви в Емилия-Романя, приканват нищо неподозиращия посетител да се готви за
рая. Антонио Кореджо съумя. Направи го.
"Успение Богородично" е започнато едно десетилетие след завършването на тавана на Сикстинската капела. Кореджо изобразява новаторски духовното съединение на небето и земята. Докато мадоната се въздига в рая, фигурите в концентричните кръгове се движат безтегловно и с финес. Триизмерната оптическа илюзия ще се превърне в тенденция един век по-късно в бароковите църкви и дворци. Но Кореджо остава в историята на изкуството като предшественикът и моделът за вдъхновение.
Иронията е, че епископът възложил поръчката не харесал творбата, оприличил я на "каша от жабешки бутчета". Съответно не получил повече поръчки. Няколко десетилетия по-късно бива преоткрит основно от бароковите артисти. В този период започва да бъде считан за равен с Микеланджело и Рафаело.
В другите части от катедралата рисунъкът наподобява
мускулестите микеланджелови фигури. Интериорно катедралата в Парма е възможно най-високата класа сред църковните здания на Италия. Според мен заедно с равенските мозайки е най-изумителното изкуство в региона Емилия-Романя.
Куполът отново е дело на Кореджо, но в по-миниатюрен размер. Стилът е сходен. Парма няма как да не очарова със своя ренесанс.
Santa Maria della Stecata е следващата от поредицата, която може да изпаднеш в "транс". Отличава се от предните две, че е под формата на гръцки/равномерен кръст. Външно е по-пищна, но и по-трудно да се обхване в един кадър заради величествения размер.
По-трудно е да изпъкнеш с местни кадри. Парма заслужава да бъде уважавана, защото е възложила най-важните си проекти на местните творци. Освен че е повод за гордост и е носител на индивидуалност.
Куполът е на пармския художник Бернардино Гати. Други части от църквата са на Пармиджанино (по името може да се досетите от къде е). Между другото, Стендал го нарича "най-великия художник на Парма след божествения Кореджо".
Джузепе Верди е родом от малък град в Пармската провинция. Диагонално на Санта Мария дела Стеката е Кралският оперен театър "Джузепе Верди", където за пръв път са поставени "Травиата" и "Риголето". Заедно с Милано и Венеция е топ 3 на оперните сгради с най-висока репутация в Италия.
Няколко от стаите са изрисувани от художници от Високия Ренесанс. Разбира се, Кореджо е намесен. Идеята му е била таванът да е визуална симулация на пергола/навес в градинските постройки.
Щом като и камината е изрисувана, думите са излишни. Прилича малко на вила "Фарнезина" в Рим.
Пиацале дела Паче е зелената площ пред двореца Пилота, маркираща мястото на бомбардировките през Втората световна война. Няма начин да се подмине, много осезаемо се усеща в Парма. А и не бива, защото
бароковият театър "Фарнезе". Изумява моментално. Изграден от дърво през XVII век за сватба на членове от фамилиите Фарнезе и Медичи. Построен е наново след бомбардировките.
Всеки посетител може да се разходи из възхитителната дървена сцена, повлияна от театъра във Виченца. И да направи такава снимка.
Силно контрастиращо с плодорието на региона е пресъхналата река Парма през летните жеги. Мостът в далечината е най-старият и датира от Августови времена, но днес е изгубен античният полъх.
В близост покрай реката е забележим монумента на победата. Нике е на върха на колоната, което е стандартният образец за подобни паметници.
Парма и в миналото, и днес е проспериращо селище. Най-върховият месен италиански деликатес: кулатело ди Дзибело (не е прошуто ди Парма), както и "кралят на сирената" Пармиджано Реджано се произвеждат в и около пармската провинция. Емилия-Романя е гастрономическият регион, но най-голямата заслуга е на Парма - "меката на италианската кухня".
С богатството на Парма в един период местните на шега или не си искали свой папа. Даже да приемем хипотетично мераците им и днес градът разполага с резиденция на папско ниво: двореца Дукале. Лятното убежище на фамилията Фарнезе. Седалище на карабинерите в по-нови времена.
Паркът към двореца е както подобава: зелен оазис.
По-малкият ренесансов дворец в парка със своята лоджия, със статуите, със заспалия си аристократизъм е обобщаващато въплъщение за Парма.
Може да прочетете още в блога ми за следните градове в Емилия-Романя, в близост до Парма.
Ферара - http://spqr753.blogspot.bg/2016/03/blog-post_8.html
Модена - http://spqr753.blogspot.bg/2015/08/blog-post_20.html
Римини - http://spqr753.blogspot.bg/2015/08/blog-post.html
Сан Марино - http://spqr753.blogspot.bg/2015/07/blog-post_30.html
Няма коментари :
Публикуване на коментар