ВПЕЧАТЛЕНИЯТА МИ ОТ "ВЪЛЧЕ ВРЕМЕ" НА ФСБ

След изминалия концерт на българската група с най-висок звуков и визуален  стандарт  в изпъленията на живо, реших да синтезирам впечатлeнията ми.

+ Стремежът всеки следващ концерт да има новаторски подход по отношение на аранжимента на песните и голямата вариативност в сетлистите ( над 50% от песните във "Вълче време" не бяха изсвирени във "ФСБ Симфони").

- Шедьовърът "Пак ще се прегърнем" освен гафа с плейбека във втория припев, под този аранжимент губи от стойността си. Жалко, че не изпълняват оригинала. Същото важи и за "Вълче време" и "Илюзия".

+ Истински се изкефих на "Иде вятър", "Последният човек", "Епизод от романтичен филм", "Обичам те дотук", "На път" и двата кулминационни брилянта изпълнени фантастично "Не така" и "Високо".

- Изхвърлянето за "новия български химн" и упорството трети пореден концерт да се изпълнява "Високо" по два пъти. Ясно е , че няма как да се угоди на всички фенове, но композиции като "Зимна къща", "Гара разделна" и "След десет години" липсваха според мен осезаемо за по-пълно преживяване на концерта.

+ Вокалната класа на Румен Бояджиев и Константин Цеков заедно с ударната доза сола на Иван Лечев.

+ От двата ми концерта на ФСБ спокойно мога да ги отлича над всичко чуто и видяно сред българското рок общество и не малка част от чуждестранните изпълнители гостували в България.