САН МАРИНО

Любопитно е да спомене, че президентът Линкълн през 1861 г. става почетен гражданин заради съпричастността му Сан Марино да бъде република, форма на управление далеч по-непопулярна спрямо монархията през 19 век. Независимо от несъвършенствата експериментът е будел възхищение в САЩ и в части от Европа. "Въпреки че Вашата суверенна власт е неголяма, държавата Ви е една от най-почитаните в цялата история" са думите на Линкълн.

Белите кули, издигащи се върху трите санмарински върха, с надпис на латински: LIBERTAS са ключовите елементи от флага. Каменната пластика е с фокус върху отстояването на свободата и независимостта - гордостта на републиката.


Сан Марино не е град-държава. Състои се от девет замъци с църковните им енории, които са формалния заместител на градско селище. Едноименната столица не е най-голямата по площ от общините, но пък е основната причина за туристическия поток.

Откриващите се изгледи оставят моментален паметен белег. Но при планиране на посещение е важно да се съобразим с атмосферните условия. Сан Марино без гледка доста разочарования би причинил.

В Европа има две държави, които се водят анклав (земя, обкръжена с граници на една-единствена чужда територия): Ватикан и Сан Марино.

Палацо Публико е известен и като Правителствения дворец. Парламентът, който се нарича Големия генерален съвет, избира за период от шест месеца двама държавни глави, наричащи се капитан-регенти.

Пиаца дела Либерта е миниатюрен в сравнение с типичните градски италиански площади. Палацо Публико внушително се извисява, но и същевременно слива с останалите фасади. Такава е била и целта. В края на 19 век старият дворец е разрушен и е вдигнато ново здание, наподобяващо стилово XII/XIV век. 

Из цялата фасада са поставени гербове на видни италиански семейства. Централно е балконът, където всяка година на 1 април и 1 октомври се обявяват имената на капитан-регентите.

Часовниковата кула се отличвата с мозайка-триптих, изобразяваща светците Лео, Куирино и Агата.

Лично аз намирам прилики между статуята на свободата в Сан Марино и по-известния монумент в Ню Йорк. И двете представят римската богиня Либертас, облечена в тога. В санмаринската версия на главата носи венец с трите кули и знаме в ръка. В допъление е издигната 1876 г. или предхожда с 10 години американската. Като се сетим и за историята с Линкълн, дали може някакъв извод да си извадим, всеки сам си преценява. За мен не е случайно съвпадение. 

Тесните улици и едностилие

не са присъщи за духовно безсилие.

Каменните фасади са в изобилие,

накачурено усилие.

Мариний бил зидар в Римини. Жестоките гонения срещу християните, инициирани от император Диоклециан през 301 година, го принудили да избяга в планината Титано. Новосформираната религиозна общност построила малка църква. Това е историята с основаването на Сан Марино, но по-вероятно да е легенда.

Базиликата е наименована и посветена на него. Някога е имало по-ранна църква от 7 век, но сегашната е построена няколко десетилетия преди Правителствения дворец в изчистен, непретенциозен, неокласически стил. 

Цифрата осем е силно въплътена в строежа. Типична е за религиозните християнски здания още от античността. На фасадата колоните са 6 фронтално + 2 странично. Символизира възкресението, деня на новото сътворение. Интериорът е трикорабен, отделен отново от по осем коринтски колони. Във вътрешността може да се видят изобразени осмоъгълни звезди. 

Камъкът над църквата Свети Петър, която е почти долепена до базиликата Сан Марино, е видим намек да бъде забелязан.

Cava dei Balestrieri е кариера за добив на камък, където се провеждат състезания с арбалети.

Двата факта, че Сан Марино е най-старата действаща република (1599г.) и държавата с първата конституция (1600 г.) в света би следвало да е визитната картичка. Бедност, липса на стратегическо разположение, трудна достъпност не са породили завоевателен интерес от "силните на деня". Все пак два пъти Сан Марино е бил управляван за кратко от чужда власт. Впечатляващи са и дипломатическите умения на властовия елит. Наполеон пощадява и признава държавата Сан Марино заради републиканската свобода. 

Бюст-паметникът на Гарибалди изразява почитта на народа на Сан Марино към италианския национален герой. 

Историческо събитие, с което се свързва църквата и манастира на капуцините е, че той получава убежище по време на движението за обединение на Италия срещу гаранции за независимост. През 1862 г. Гарибалди спазва уговореното и Сан Марино не е включена в новосформирана държава на Апенинския полуостров.

Не е нужна аритметика

нито пък да изпадаме в излишна патетика.

Позицията на пътешественическата комисия по етика

е, че Сан Марино си носи италианската естетика.

Може да прочетете още в блога ми за следните градове в Емилия-Романя, в близост до Сан Марино:

Ферара - http://spqr753.blogspot.bg/2016/03/blog-post_8.html

Парма - http://spqr753.blogspot.bg/2016/03/blog-post.html

Модена - http://spqr753.blogspot.com/2015/08/blog-post_20.html

Римини - http://spqr753.blogspot.com/2015/08/blog-post.html

Имола - http://spqr753.blogspot.com/2015/07/blog-post.html

ИМОЛА

Какви са асоциациите, които изникват в съзнанието ви, при споменаването на Имола? Най-логичната да е свързана с пистата. На аутодромо "Енцо и Дино Ферари", лобното място на Аертон Сена, преди години се провеждаше Голямата награда на... Сан Марино. 

Но всъщност в коя държава се намира града? А щом е в Италия, в богатия на исторически събития регион Емилия-Романя, следва да има нещо отличително, нали? 

Най-дългогодишната градска карта от ренесансови времена. Автор: Леонардо. Тя е сред първите постижения на модерната картография. Когато видял иновативната му концепция, Чезаре Борджия (тогавашния управител на града) назначил Леонардо за военен инженер и архитект. Прецизността и техническата реализация силно се различава от примитивните средновековни методи на изобразяване. Нещо повече, счита се за най-стария образец за съществуваща градска карта въобще. В днешно време е част от най-голямата колекция от скици на да Вични в Кралската библиотека в Уиндзор.

Разхождайки се из Имола, може да установим 500 години по-късно след делото на Леонардо, че няма почти никаква промяна в историческия център. Ключовата пътна артерия Виа Емилия, свързваща Римини с Пиаченца и изградена II в. сл. Хр. от римския консул Марк Емилий Лепид, е все така сърцето на града.

Градското планиране е непроменено още от античността. Класически пример за римска организираност и практичност.

Какво следва да има на мястото, където двете главни улици: Емилия и Апия / Мацини се пресичат? Ама разбира се, че главният площад и търговско сърце Матеоти от XV век.

Едноименният ренесансов дворец със своето изящество е от източната страна. 

Няма как да няма и църква на площада. В случая обаче не е катедралната. Духът и темпераментът си е италиански.

В близост е другият голям, но по-невзрачен площад Antonio Gramsci.

Малките улици в Имола са колоритни.

Пиаца Савонарола е всъщност малка уютна градина.

Катедралата е с типичната барокова фасада.

Най-значимата забележителност в историческия център е Rocca Sforzesca (върнете се на картата на Леонрадо да я видите в долния ляв ъгъл).  

Имола е търговско селище, основано по време на Римската империя. През XI век е със статут на свободен град; през XIV век е започнал строежът на крепостта, а столетие по-късно адаптирана към отбранителната система на града. След като Имола става част от Папската държава (1504 г.), Rocca Sforzesca запада и се превръща в затвор до 1958 г. Днес се провеждат културни прояви, но не е отворена за посещения.

Ето я и причината за посещението на Имола. 

За статистиката: 92 000 души. Вторият по-посещаемост концерт, състоял се на италианска територия за всички времена, след U2 пак в региона Емилия-Романя, но в Реджо-Емилия - 146 000 души. Всички тези данни са за продадени билети и всякакви безплатни прояви не се отчитат. 

Въпреки всичко пистата в Имола е неадекватна за прояви от такъв мащаб, в съчетание с алчността на организатора да "натъпче" хората, за да се постигнат финансови и статически рекорди. Недобра видимост, километрични задръствания, тълпата влиза и съответно излиза само от едно място и др.

В очакване на AC/DC...

Това е Италия. Даже малък, непретенциозен град като Имола може да те накара да се усмихнеш и да те озадачи приятно. 

Може да прочетете в блога ми за следните градове в Емилия-Романя, в близост до Имола.

Ферара - http://spqr753.blogspot.bg/2016/03/blog-post_8.html

Парма - http://spqr753.blogspot.bg/2016/03/blog-post.html

Модена - http://spqr753.blogspot.com/2015/08/blog-post_20.html

Римини - http://spqr753.blogspot.com/2015/08/blog-post.html

Сан Марино - http://spqr753.blogspot.com/2015/07/blog-post_30.html

ПРАГА, ОТКРИТ ГРАД 2

Непокътнатото великолепие и красота на Прага, град отвъд сравнимото, остави диря във въображението ми, която никога не ще избледнее. Рихард Вагнер

Чудех се коя снимка визуализира възхитата от горното изречение. И не беше трудно. Староместкият е от онези площади, на които му прилягат класациите като топ 10 на най-красивите площади в Европа.


Цялото архитектурно многообразие на Прага се съвместява в едно. Готическата Тинска катедрала е редом до рококо дворецът Кински, а диагонално се извисява бароковата "Свети Николай".

Пропит с множество исторически събития, Староместкият деликатно ни напомня за тях със следи за по-просветени. Пропускам ги и се досещам, че заглавието е "Прага открит град", следва да търсим достъпната голяма красота в отворените пространства. 

Накъдето и да се обърнем, 

все ще немеем. 

Една от популярните забележителности на Прага, Астрономическия часовник, я намирам силно преекспонирана, а процесията на всеки кръгъл час има забавно-инфантилен контекст, некореспондиращ с нивото на удивителния Староместки площад.

Апогеят на пражкото изживяване е Карловият мост.

Сегашното наименование е едва от около 150 години. Предходните векове е бил известен като каменния/пражкия мост и е било единственото съоръжение над Вълтава, свързващо Мала Страна и Старе Место. 

Настоящият мост датира от 15 век от времето на градоустроителя Карл IV. 30-те статуи са реплики на барокови скулптури от 18 век. Още едно потвърждение за еклектичното обкръжение, следващо неспирно горкия пътешественик.

Поради помитащия човекопоток на Карловия мост, задачата пълна наслада от видяното не е лека за изпълнение. Рано сутрин или късно вечер е по-спокойно. А панорамните спектакли са възхитителни.

Духът на Прага.

Две са кулите в завършека на Карловия мост откъм Мала Страна. От другия край в посока Старе Место обаче е само една единствена.

На чуждестранните търговци, посещаващи Прага и желаещи протекции от монарха се е налагало да плащат определени суми. Тази привилегирована класа се е настанявала със стоката си в укрепен вътрешен двор, търгували са, устройвали са си веселби. Постепенно дворът в близост до Тинската катедралата в Старе Место придобивал все по-голяма значимост и е нямало как да няма подобаващото архитектурно отражение.

Сред най-блестящите ренесансови перли на Прага, сграфито декорирани, е дворецът Грановски в Тинския двор.

Някой да спомена сграфито? На Мале Намести, малкият триъгълен площад залепен до Староместкия.

До окончатленото обединение към края на 18 век сегашният историческия център на Прага е бил обхванат от пет града, функциониращи независимо един от друг. За три от тях (Храдчани, Мала Страна, Старе Место) загатнах досега, а четвъртият е свързан със стремглавите стремежи на Карл IV. Идеята му за превръщането на Прага в културен център се реализира чрез планирането на цял нов град Нове Место, проект без аналог в европейското средновековие.

Кметството на Карловия площад е сред малкото съхранени, автентични свидетели на онези времена.

За статистиката, Прага през 15 век е третият по площ град в Европа след Рим и Константинопол.

Бидейки император на Свещената Римска империя, която според Волтер е "нито Свещена, нито Римска, нито империя", Карл IV е поредният владетел с претенции. За какво? Приемник на Римската империя, покровител на християнството и реставратор на универсалната империя на цивилизованите народи. Чудо ли бе това, като подразберем, че търсеният модел на градско преустройство е бил вдъхновен от Древен Рим!

Между другото, посещение на йезуитската църква на Карловия площад, изненадващо наименована "Свети Игнаций", е инициатива със задължителен характер. Вътре, знаем какво ни очаква, нали!

Като се устремим в посока Вълтава от Карловия площад, целта е авангардът. "Танцуващата къща" на Франк Гери всяла смут сред традиционалистите, бил й е лепнат етикетът "спорно". За щастие от историята съдим, че еволюцията в човека не е позната на тесногръдите "консерви". Може да настъпи леко объркване какъв е стилът й, но след кратка справка кимаме разбиращо. А, да, деконструктивизъм.

Уви, от проектa на  Карл IV до днес е изминал период на обезличаване на Нове Место. Не е пресилено твърдението, че цялостно бледнее пред Мала Страна и Старе Место.

Пример е Вацлавският площад. Липсата на пражката изящност осезаемо контрастира спрямо "по-старата" Прага в близост.

Свидетелства за политически и исторически събития, но какво от това. Не е моята Прага. Особено вечерно време.

Ако не се ориентирате къде се разпростира Нове Место, има необичайно местоположение. Някак си е "увит" около Старе Место като голямо крепостно укрепление. 

Всъщност няма нужда да се изпада в незначителни формалности къде е границата между двата района. Видно е от площада на републиката. 

По-пленителните здания като Общинския дом - концертна зала в стил ар нуво, са със староместки корен.

Еклектика. Готическата барутна кула се извисява гордо повече от шест века. Отдавна надживяла съседите по местоживеене.

Най-представителаната порта от 13-те, обграждали Старе Место. И навярно важността й е причината да устои на благоустройствените копнежи.

Ар нуво, движението в началото на 20 век, е добавило своите щрихи към колоритното зрелище Прага. Алфонс Муха е първостепенният виновник.

Да видим в следващите снимки защо авторът се фокусира върху това "ново изкуство". 

Прага е открит град и с всестранен диапазон.

Може да ни учуди понякога със своя фасон.

Не се нуждае от ентусиазиран поклон,

оперира в унисон,

за да се долепи в градския небосклон.

След непретенциозното отклонение в рими пражкото приключение наближава своя край.

Но не в безцветната гама дерзай.

Ако не бъдат упоменати културни възродители като Ставовския и

Народния театър, осезаемо пътят не е извървян докрай.


Еврейският квартал Йозефов е петият от независимите градове. Сринат в края на 19 век и преустроен, днес по естествен начин се е адаптирал с обкръжаващата го среда. Съхранени са най-паметните здания на общността като


Старонова синагога - най-старата действаща в Европа и еврейското кметство с двата часовника. 

Горният е с римски цифри, под него е на иврит.

По-общоизвестно е старото гробище, което е над уличното ниво.

Йозефов е най-запазеният квартал с исторически еврейски паметници в Европа. Въпреки модернизацията е постигнат баланс с културното наследство. Испанската е сред шестте останали синагоги.

Няма ли да кажа няколко думи за бирите, градините? Някой практичен съвет?

Е, няма. Току-що открехнах виртуално насоките за бъдещи блогови откровения.

Едно е сигурно, Прага не се изконсумира лакомо наведнъж. 

По-бавничко. Без изсилване. Глътка по глътка.

Прага е поезия на забавен каданс.

Първа част