ФЕРАРА

Мраморни диаманти от рядък вид,


колела и тухлен зид.

Джорджо де Кирико във Ферара се чувствал "нападнат от откровения и вдъхновения".

А какво да се каже за духа, благословения...

Средновековна автентичност,

стени и романтичност.

Ферара е един от четирите италиански града, изцяло заобиколени от стени. Разбира се, има важно уточнение: твърдението се отнася за историческия център. Деветкилометровата стена е прекъсната на няколко места само заради пътни артерии. Идея: вело или пешеходна разходка покрай някогашната отбранителна система на града. За да се осъществи, се изисква време, а Ферара предлага и разнообразие от стойностни забележителности.

Виа деле Волте е специалната и леко затънтена улица в средновековна Ферара. Тухлена обстановка, пасаж след пасаж...

Маркира оста за развитие на Ферара през VII-IX век, което повлияло и на бъдещото развитие на града. Пасажите са спомагали за придвижването от складовете на брега на реката до централната част.

Ферара е град разположен между Болоня и Венеция. Стихийна е дилемата и ослепителна конкуренцията кой град да се посети в Централна и Северна Италия. 

Документирано за Ферара за пръв път се споменава като част от Равенския екзархат през VIII век. Градът е израстнал покрай бреговете на река По. Големият разцвет и красота са следствие от управлението на фамилията Есте в периода 1208-1598 г., след което се местят в Модена. В следващите три века е част от Папската държава, изгубил вече независимостта си. Градът е бил планиран с голям размах през XVI век за евентуална бъдеща столица, но папска заповед е спряло развитието му. И такъв е днес - застинал във времето.

Ферара е едно от изключенията сред по-важните селища в Италия, чийто градоустройствен план не е наследство от римляните. През средновековието е бил свободен град със собствени закони, монетен двор и развиващ хуманистичните идеи, доближаващи се до културните висоти на Венеция и Флоренция.

Кастело Естенсе е издигнат като защитно укрепление за фамилията Есте. От четирите ъгъла на замъка се открояват внушителни кули. В ренесансови времена е преобразуван в резиденция с лоджии на върха на кулите.

Основно седалище на Ферарската школа, чиито артисти са оказали влияние в Мантуа, Венеция, Флоренция, Болоня, Ломбардия. Основател е Козме Тура. Микеланджело, Леон Батиста Алберти, Пиеро дела Франческа, Мантеня са посещавали двора на Есте за придобиване на познания, получаване на съвети. Утвърденият ферарски стандарт как да се строи устойчива крепост, стена е повлияла в изграждането и на други италиански/европейски градове. С преместването на Есте в Модена величието на школата приключило. 

Благодарение на Ферарската школа е създадено първото студиоло: помещение за интелектуални занимания, посветено на покровителките на поезията, изкуството, науката в древногръцката митология: музите. Във Ферара се заражда за пръв път през Ренесанса идеята да се колекционира изкуство, която по-късно е възприета от Медичи и папите. 

Паметникът на местния гражданин и доминиканец Савонарола. С упреци насочени към Медичи и папите за покварата в обществото, християнството за него не означавало богатство и разкош. Възгледите му достигнали до степен на фанатичност: всевъзможни предмети, включително и творби на изкуството били изгаряни в знак на морален упадък. Управлявал за кратко Флоренция под формата на република, но народът се разбунтувал и бил екзекутиран. Зад паметника му до кастело Естенсе се вижда пасажa, свързващ замъка с общината.

Като цяло е почитана личност в Италия заради републиканския идеал и религиозната реформа - предвестник на протестанската доктрина на Мартин Лутер. 

Срещу кастело Естенсе е операта "Театро Комунале". Твърде възможно е фасадата да не остави впечатление и да подминете сградата. Обаче Италия си е Италия. Разбирате какво следва...

Овалният, отворен вътрешен двор моментално смайва. Мога да го повторя: Италия си е Италия.

Дворецът Дукале също е бил резиденция на Есте. Във Ферара на коя друга фамилия да бъде? Днес е общината. Загледайте се, че конната статуя вдясно от главния вход е върху миниатюрна триумфална арка - проектът е дело на първия ренесансов човек Леон Батиста Алберти. Заради земетресения във Ферара екстериорът на двореца е бил дълго време недовършен. Напомня на средновековните здания из града, но е завършен чак през XX век. 

Общинският площад днес е някогашният двор към палацо Дукале. Лесно достъпен през парадния арковиден вход. Сводестото мраморно стълбище с купол е от онези рененсансови ексцентрични структури, които само може да ни радват с необикновеността си. 

Ако сте чели в блога ми за предходните градове в Емилия-Романя, знаете какво предстои при вида на два лъва, носещи колони.

Катедралата Сан Джорджо е чувствително еклектична: романска по произход; елегантна романо-готическа мраморна фасада; ренесансова аркада с магазини откъм площада "Тренто Триест"; ренесансова незавършена камбанария в розов и бял мрамор; бароков и неокласически интериор от XVII и XVIII век. Бомбардировките над Ферара частично увреждат катедралата. За близо 900 години през големи периоди е реновирана и резултатът е видим.

Мраморната фасада е поразителна. Загледайте се в готическата лоджия над главния вход или слепите арки - утвърден елемент за италианския романизъм. Голямото пространство странично от катедралата е централният площад с леко странното наименование "Тренто Триест", но не мисля да акцентирам на него.

Модерното градско планиране в Европа се е зародило във Ферара. Кварталът на Ерколе е мрежа от улици и стени, свързваща двроци, църкви, и градини. Акцентът не е върху отделните сгради, а като част от цялостен план, който дава предимство на хармоничното оформление на градските пространства.

Корсо Ерколе I д'Есте е бил запазеният пасаж на херцозите. За времето си в края на XV век, толкова широка и права улица в Европа, е еволюционно постижение.

Ерколе, между другото, е по-познат на български като Херкулес. ЮНЕСКО официално признава Ферара като "първия модерен град на Европа". 

Преди изграждането на квартала на Ерколе Ферара е бил типичният средновековен град с криволичещи улици и липса на площади. Херцогът възлага на архитекта Биаджо Росети амбициозния проект за удвояване площта на града. Целта е укрепване на градските стени по време на обсадата на Ферара от Венецианската република. 

Апогеят във Ферара е "Дворецът на диамантите". Такова ръбато животно никога и никъде не се е раждало през Ренесанса. 

Вътрешният двор бледнее пред екстериора на "Двореца на диамантите". Днес сградата е Националната Галерия на Ферара и музей за съвременно изкуство с временни изложби.

8500 мраморни бяло-розови дялани камъка под формата на пирамида (диамант) обгръщат двете фасади на "Двореца на диамантите". Сградата е планирана да се гледа в перспектива, както е на снимката. Забележете, че ъгълът е декориран, подчертавайки значението на кръстовището. Балконът е също ъглово разположен. Слънчевата светлина, отразена от диамантите, създава визуален ефект, наподобяващ техниката на контраста в светлосенките: киароскуро.

Досещате ли се някъде другъде за здание с толкова нестандартен подход? Човешки шедьовър, убеждаващ ни за пореден път в недостижимостта на италианския Ренесанс. 

Позовавайки се на описанията на знаменития Витрувий, кварталът на Ерколе възпроизвежда древноримския градски модел. Разликата е, че двете основни, прави пътни направления не образуват градския площад при точката на пресичане, както е античният стандарт. Във Ферара оформят кръстовище, при което се пресичат под прав ъгъл. Векове по-късно подобен тип архитектура ще бъда наричана "рационална".

Перпендикулярната на корсо Ерколе I д'Есте е корсо Биаджо Росети. За разлика от първата улицата е била достъпна за обществото. "Кръстовището на ангелите", както е наименовано, по един елегантен начин въплъщава идеята за интегриране на двете класи.

Корсо дела Джовека е главната пърна артерия. Разполовява Ферара на средновековие и Ренесанс. Завършекът с арката ни подсеща за едно изречение. Италия си е Италия.


Нужно ли е да си мъдрец,
за да осъзнаеш поредния дворец?

Каза Ромей е от именита класа, 

туй е то италианската нагласа.

В двореца Скифаноя избягваме от скуката
чрез алегоричните фрески е сполуката.


В бенедиктинския манастир Сант Антонио се чува песнопение,

но първо се звъни на звънеца, за да получим благоволение.

Парко Масари е обществената градина с най-големи размери,

но входът не е толкова лесно да се изнамери.

Пиаца Ариостеа с колоната на поета Ариосто в Ерколеновия квартал.
Мястото на провеждане на най-старото палио (конно надбегване) в света е Ферарският капитал.

Това е Италия. Италия си е Италия.


Може да прочетете още в блога ми за следните градове в Емилия-Романя, в близост до Ферара.

Парма - http://spqr753.blogspot.bg/2016/03/blog-post.html

Модена - http://spqr753.blogspot.bg/2015/08/blog-post_20.html

Римини - http://spqr753.blogspot.bg/2015/08/blog-post.html

Сан Марино - http://spqr753.blogspot.bg/2015/07/blog-post_30.html

Имола - http://spqr753.blogspot.bg/2015/07/blog-post.html

ПАРМА

Колкото повече виждаш, толкова по-малко знаеш.

А понякога и "тайното място" ласкаеш.



"...елате на улица Сан Паоло, при вратичката, която носи номер 19" - Стендал в "Пармския манастир".

Ако се замотаеш по улиците на Парма, имаш ориентир.

Възхита

те връхлита.

Парма е щит, използван от римската армия. Основана е от етруските. Има сходна съдба с Модена и градовете по Виа Емилия. Хуни, готи, Равенски екзархат, лонгобарди, франки, Свещена Римска империя, милански контрол, Фарнезе, Бурбоните са властвали.

По-важното е какво влияние се усеща в днешна Парма?

Пиаца Гарибалди изпъква с изтънченост. Оживен, концентриращ административните сгради на областния управител и общината. Усеща се рафинирания дух, който не е лесно да бъде визуализиран. И хора с велисопеди.

Катедралата и баптистерият се прокрадват от пиаца Дуомо.

Ломбардско-романски е стилът на Дуомото. Течението се е развило в Северна Италия и е част от средновековния романизъм. Стените са удебелени, липсват скулптури по фасадата. Арковидната структура и украси са основният вдъхновител на теоретиците стилът да бъде наречен романизъм. Напомнял им на древноримските градежи.

До по-семплата катедрала облицованият с розов мрамор баптистерий директно сразява. Осмоъгълен по форма, следващ принципите на християнската догма. Местният архитект Бенедето Антелами сътворява едно от най-изящните средновековни здания.

Парма предлага няколко удивителни причини да бъде посетена. За да се настроим към най-съществената, да си припомним, че входът за катедралата е безплатен. Oзъбените лъвове на главната порта, характерни за романските църкви в Емилия-Романя, приканват нищо неподозиращия посетител да се готви за

рая. Антонио Кореджо съумя. Направи го. 

"Успение Богородично" е започнато едно десетилетие след завършването на тавана на Сикстинската капела. Кореджо изобразява новаторски духовното съединение на небето и земята. Докато мадоната се въздига в рая, фигурите в концентричните кръгове се движат безтегловно и с финес. Триизмерната оптическа илюзия ще се превърне в тенденция един век по-късно в бароковите църкви и дворци. Но Кореджо остава в историята на изкуството като предшественикът и моделът за вдъхновение.

Иронията е, че епископът възложил поръчката не харесал творбата, оприличил я на "каша от жабешки бутчета". Съответно не получил повече поръчки. Няколко десетилетия по-късно бива преоткрит основно от бароковите артисти. В този период започва да бъде считан за равен с Микеланджело и Рафаело.

В другите части от катедралата рисунъкът наподобява

мускулестите микеланджелови фигури. Интериорно катедралата в Парма е възможно най-високата класа сред църковните здания на Италия. Според мен заедно с равенските мозайки е най-изумителното изкуство в региона Емилия-Романя.

От задната страна на дуомото е бенедиктинската "Св. Йоан Евангелист". Има си своята основателна причина да бъде посетена. 

Куполът отново е дело на Кореджо, но в по-миниатюрен размер. Стилът е сходен. Парма няма как да не очарова със своя ренесанс.

Santa Maria della Stecata е следващата от поредицата, която може да изпаднеш в "транс". Отличава се от предните две, че е под формата на гръцки/равномерен кръст. Външно е по-пищна, но и по-трудно да се обхване в един кадър заради величествения размер.

По-трудно е да изпъкнеш с местни кадри. Парма заслужава да бъде уважавана, защото е възложила най-важните си проекти на местните творци. Освен че е повод за гордост и е носител на индивидуалност.

Куполът е на пармския художник Бернардино Гати. Други части от църквата са на Пармиджанино (по името може да се досетите от къде е). Между другото, Стендал го нарича "най-великия художник на Парма след божествения Кореджо". 

Джузепе Верди е родом от малък град в Пармската провинция. Диагонално на Санта Мария дела Стеката е Кралският оперен театър "Джузепе Верди", където за пръв път са поставени "Травиата" и "Риголето". Заедно с Милано и Венеция е топ 3 на оперните сгради с най-висока репутация в Италия.

Сред по-непопулярните забележителности е някогашният манастир "Сан Паоло". Има доза мистицизъм в него и заради местоположението му. Към манастира има и вътрешна градина, която може и да се пропусне.


Няколко от стаите са изрисувани от художници от Високия Ренесанс. Разбира се, Кореджо е намесен. Идеята му е била таванът да е визуална симулация на пергола/навес в градинските постройки. 

Щом като и камината е изрисувана, думите са излишни. Прилича малко на вила "Фарнезина" в Рим.

Пиацале дела Паче е зелената площ пред двореца Пилота, маркираща мястото на бомбардировките през Втората световна война. Няма начин да се подмине, много осезаемо се усеща в Парма. А и не бива, защото

дворът към двореца Пилота е необичаен и благодатен за интересни кадри. Днес в сградата се помещават различни институции. Най-атрактивен е

бароковият театър "Фарнезе". Изумява моментално. Изграден от дърво през XVII век за сватба на членове от фамилиите Фарнезе и Медичи. Построен е наново след бомбардировките.

Всеки посетител може да се разходи из възхитителната дървена сцена, повлияна от театъра във Виченца. И да направи такава снимка. 

И да се нарадва на класата в детайлите.

Силно контрастиращо с плодорието на региона е пресъхналата река Парма през летните жеги. Мостът в далечината е най-старият и датира от Августови времена, но днес е изгубен античният полъх.

В близост покрай реката е забележим монумента на победата. Нике е на върха на колоната, което е стандартният образец за подобни паметници.

Парма и в миналото, и днес е проспериращо селище. Най-върховият месен италиански деликатес: кулатело ди Дзибело (не е прошуто ди Парма), както и "кралят на сирената" Пармиджано Реджано се произвеждат в и около пармската провинция. Емилия-Романя е гастрономическият регион, но най-голямата заслуга е на Парма - "меката на италианската кухня". 

С богатството на Парма в един период местните на шега или не си искали свой папа. Даже да приемем хипотетично мераците им и днес градът разполага с резиденция на папско ниво: двореца Дукале. Лятното убежище на фамилията Фарнезе. Седалище на карабинерите в по-нови времена.

Паркът към двореца е както подобава: зелен оазис.

По-малкият ренесансов дворец в парка със своята лоджия, със статуите, със заспалия си аристократизъм е обобщаващато въплъщение за Парма.

Това е Италия. Дискретният чар на буржоазията.



Може да прочетете още в блога ми за следните градове в Емилия-Романя, в близост до Парма.

Ферара - http://spqr753.blogspot.bg/2016/03/blog-post_8.html

Модена - http://spqr753.blogspot.bg/2015/08/blog-post_20.html

Римини - http://spqr753.blogspot.bg/2015/08/blog-post.html

Сан Марино - http://spqr753.blogspot.bg/2015/07/blog-post_30.html

Имола - http://spqr753.blogspot.bg/2015/07/blog-post.html